Това е книга, която едновременно очарова и тревожи. "Надигаща се буря: Власт, конфликт и предупреждения от историята", написана от норвежкия историк Од Арне Вестад, изброява множество поразителни паралели между настоящия период и геополитическия климат, предшестващ избухването на Първата световна война. Тя не е "точно отражение", а "полезно огледало". Защото, както предупреждава този професор по глобални отношения от Университета в Йейл, "точно както в ерата преди 1914 г., днес съществува дълбоко вкоренено убеждение, че война между велики сили е, ако не невъзможна, то поне изключително малко вероятна. Трябва да се отърсим от това самодоволство."

В интервю за френския вестник L' Express авторът обяснява как икономическото съперничество между Съединените щати и Китай, съчетано с вътрешни страхове и чувство за упадък или заплаха, напомня за напрежението отпреди 1914 г., особено това между Великобритания и Германия. И сега изглежда, че всички елементи са налице, за да може и най-малкият регионален конфликт да ескалира в глобална катастрофа. Дори ако, осмелява се той да се надява, "историята многократно е показвала, че човечеството е способно да разпознава потенциални катастрофи и след това да променя курса".

L' Express: Имате усещане за дежавю между настоящия период и периода, предхождащ Първата световна война. Какви са приликите?

Од Арне Вестад: Има три основни. Първото, което сега изглежда очевидно за всички, е, че живеем в многополюсен свят. Не се връщаме към биполярността на Студената война, нито към онзи еднополюсен момент на американска суперсила, който преживяхме след 1991 г. Тази многополюсност е нещо, което никой от нас не е преживявал истински през живота си. За да намерим най-близкия аналог, трябва да се върнем в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Така че това е първото сходство.

Второто е, че всички тези големи сили по същество се конкурират в рамките на една и съща икономическа система. Това е различно от Съветския съюз, който се стреми да унищожи световната икономическа система - капитализма - и да я замени с нещо съвсем различно. И това също напомня за света преди сто години.

И накрая, и за съжаление, виждам много паралели между някои от днешните регионални войни и конфликтите, предшествали Първата световна война. Много от тях в основата си ми напомнят за тревогите от онази епоха, когато мнозина вярваха, че тези конфликти ще останат ограничени до регионите, където са избухнали, било то Балканите или другаде. И когато през лятото на 1914 г. избухна истинска глобална криза, нещо, което никой не очакваше, се оказа невъзможно тези различни конфликти да бъдат изолирани. Всички те се сляха в ада, който роди световната война.

От пиенето на белина до подсъзнателен контрол - Третата световна война започна

Похватите са известни от древността, но сега придобиват застрашителни размери

L' Express: Има ли и разлики между двата периода?

Од Арне Вестад: Основната разлика е историческа. След като сме преживели всички катастрофи на 20-ти век, ние знаем истинските последици от войната между велики сили. През 1914 г. беше изминал повече от век от последния голям глобален конфликт и мнозина бяха убедени, че сблъсък на велики сили в такъв мащаб е невъзможен. Ако можем да използваме историята като огледало, за да се опитаме да се просветлим, значи вече сме преминали през това. Вече сме преживели всички тези катастрофи и трагедии. И това трябва да ни служи като силно напомняне: не искаме да поемем по този път отново.

L' Express: Ако всички съставки от ерата преди 1914 г. изглеждат налице, липсва ли само спусък - едно ново "Сараево" (убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд) - за да ескалира ситуацията в глобален конфликт?

Од Арне Вестад: Структурно погледнато, напрежението между великите сили е много по-високо сега, отколкото беше през пролетта на 1914 г. И ако по това време лидерите не бяха в състояние да се справят с непредвидено събитие като убийството в Сараево, тогава мисля, че в много отношения днес бихме били още по-малко подготвени да се изправим пред криза от този характер. Един от най-поразителните паралели между началото на 20-ти век и настоящия момент, според мен, е разпространението на тероризма. Между 1900 и 1914 г. повече държавни глави са били убити от терористи, отколкото по всяко друго време в историята. Заплахата идва от множество различни групи - екстремистки националисти, религиозни фанатици, политически радикали - всяка от които преследва собствени цели. Това резонира и с днешния ден, белязан от разпространението на форми на политическо насилие, произтичащи от много различни групи.

В много отношения, предвид много високото ниво на търкания между големите сили по това време, както и схващането, че в много........

© news.bg