Преди шест месеца Съединените щати предизвикаха трансатлантическа криза заради Гренландия. В началото на януари Белият дом обяви, че "придобиването на Гренландия е приоритет за националната сигурност на Съединените щати" и че сред вариантите, които президентът Доналд Тръмп обмисля за постигането на тази цел, е и "използването на американските въоръжени сили", пише Foreign Affairs.

В отговор министър-председателят на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че бъдещето на острова "ще бъде решено от народа на Гренландия" и че засега той ще запази статута си на автономна територия на Дания - член на НАТО.

Датският премиер Мете Фредериксен отправи свое предупреждение: ако Съединените щати нападнат Гренландия, това ще бъде денят, в който НАТО "ще престане да съществува". Като допълнителна гаранция малък брой датски и други европейски сили на НАТО бяха разположени в Гренландия за импровизирано военно учение. Датските военни получиха инструкции при евентуално нападение да унищожат пистите на летищата и да открият огън срещу нахлуващите сили.

Няколко дни по-късно Тръмп се отказа от заплахата да завземе Гренландия със сила, с което непосредствената криза беше овладяна.

Този епизод обаче - заедно с многократните изказвания на Тръмп, че Канада трябва да стане "51-вият щат" - накара съюзниците от НАТО в Арктическия регион значително да засилят мерките си за сигурност.

През март 2025 г. Канада обеща да инвестира 28 млрд. долара за модернизиране на арктическата си радарна система и обновяване на съвместната американско-канадска система за въздушна отбрана NORAD.

Същия месец Отава отпусна още 29 млрд. долара за изграждането на три предни оперативни бази, подобряване на военните сателитни комуникации и модернизиране на арктическите летища.

Дания отдели над 6 млрд. долара за три нови арктически патрулни кораба, безпилотни летателни апарати с голям обсег и системи за въздушно радиолокационно наблюдение.

През декември Норвегия и Обединеното кралство подписаха споразумение за укрепване на способностите си за борба с подводници в Северния Атлантик.

Великобритания наскоро изпрати самолетоносач на патрул в арктическите води като част от мисията на НАТО Arctic Sentry, започнала по-рано тази година.

Интересът на Тръмп към Гренландия не е шега и Европа трябва да реагира сериозно

След Венецуела американският президент посочи с пръст и Гренландия

Политиката на САЩ към Арктика също претърпява драматична промяна.

След края на Студената война американските военни плановици разглеждаха Арктика като район с нисък приоритет, а програмите за строителство на ледоразбивачи, дълбоководни пристанища, сателити, дронове и военни съоръжения бяха сериозно забавени.

Проблемите, породени от тези забавяния, станаха очевидни.

През 2015 г. Съединените щати не разполагаха с кораби, способни да проследяват китайски военноморски съдове в Берингово море край бреговете на Аляска и трябваше да разчитат единствено на въздушно наблюдение.

През 2024 г. американските сили изпитаха сериозни затруднения да достигнат бързо до отдалечения остров Шемя в Аляска, след като 15 руски бойни кораба изстреляха ракети по време на военноморско учение.

Сега обаче регионът най-накрая може да получи финансирането и вниманието, които заслужава.

Стратегическите документи на администрацията на Тръмп включват предложения Арктика да бъде интегрирана в общ план за отбраната на цялото западно полукълбо.

Конгресът вече е отпуснал средства за строителството на до три тежки и 11 средни ледоразбивача, както и започва да финансира подобряването на военната инфраструктура по крайбрежието на Аляска.

Космическите сили на САЩ модернизират системите за противовъздушна и противоракетна отбрана в Аляска, Канада и Гренландия, а Конгресът ги призовава да ускорят и програмата за полярни сателити за предупреждение при ракетни атаки.

С разширяването на добива на стратегически минерали и енергийни ресурси в Арктика от страна на армията и бизнеса интересът на американското правителство към региона неизбежно ще продължи да нараства.

Но надеждната защита на северния фронт на Съединените щати ще изисква Вашингтон да си сътрудничи много по-тясно със своите арктически съюзници.

Русия и Китай последователно инвестират в арктически способности, стремейки се към по-голям достъп и контрол върху региона и неговите богати природни ресурси.

За да бъде противодействано на тази нарастваща заплаха, Съединените щати и останалите арктически държави от НАТО - Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция - ще трябва да обединят икономическите си ресурси, да интегрират по-добре отбранителните си системи и съвместно да развиват нови технологии.

Предизвикателствата, които Тръмп отправи към суверенитета на Канада, Дания и Гренландия, до голяма степен са причината съюзниците от НАТО досега да увеличат ангажиментите си към сигурността в Арктика.

Недоверието и страхът обаче могат да провалят постигнатия напредък.

Наскоро американският президент отново наля масло в огъня, като в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара заяви, че Гренландия "трябва да бъде контролирана от Съединените щати, а не от Дания".

Ако Вашингтон продължи ненужно да провокира напрежение със своите арктически партньори, това може да пропилее най-добрата възможност досега за изграждане на единна отбранителна стратегия, която да защитава интересите на САЩ и техните съюзници в региона през следващите години.

Тръмп се разкайва, че САЩ върнали Гренландия на Дания след ВСВ

Американският президент отново потвърди амбицията си страната му да придобие острова

Противниците на........

© news.bg