Безпрецедентното суспендиране на конституцията на Кувейт бележи края на една ера на промяна, която започна със свалянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин през 2003 г. и беше последвана от изгонването на сирийския Башар Асад от Ливан през 2005 г. През 2011 г. избухнаха поредица от революции и обезглавиха режимите в Тунис, Либия, Египет и Йемен. Тези революции станаха известни като "Арабската пролет". Това пише в статия за вестник Asia Times Хюсеин Абдул Хюсеин, научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон - непартиен изследователски институт, фокусиран върху националната сигурност и външната политика.
Всички арабски страни, които станаха свидетели на промяна между 2004 г. и 2011 г., видяха как ислямистите се изкачиха по стълбата на демократичните избори, за да поемат управлението - след което в повечето случаи те успяха да отблъснат стълбата, за да останат на власт за неопределено време и да прекроят държавата по свой образ, главно чрез социално инженерство. Тунис и Египет успяха да се измъкнат от капана на ислямистите. В петък, 10 май, Кувейт също победи своите ислямисти, а с тях и парламентарната си система. След като САЩ освободиха Кувейт от армията на Саддам Хюсеин през 1991 г., семейство Сабах трансформира страната от емирство в държава. Общественият договор беше предоговорен и се появи хибридна система, която позволи свободна преса и........