Когато електричеството в Куба спря и милиони хора останаха без ток, първоначалните реакции извън островната държава отново последваха познатия сценарий - поредният провал на икономическа система, която не успява да се адаптира към новите реалности на 21 век. 

Но този прочит като че ли избягва по-голямата картина и по-големия проблем в международен и геополитически план. В тези планове кризата не е изолиран инцидент, а част от дълъг процес на натрупано напрежение между вътрешни ограничения и външен натиск в Куба, пише "Ал Джазира". 

Енергийният дефицит в страната е резултат от комбинация от остаряла инфраструктура, недостиг на горива и затруднен достъп до международни пазари, последните от които несъмнено се дължат на войната на САЩ и Израел в Иран. 

Последната доставка на руски петрол, около 730 000 барела, временно стабилизира енергийната система на Куба, но само за кратък период. Какво се случи след това? Фактът, че други планирани доставки се пренасочват към Венецуела показва колко крехка и слаба е логистичната верига, която поддържа кубинската енергетика.

В същото време американското ембарго остава ключов структурен фактор, който определя икономическите възможности на Куба като островна държава.

Независимо от политическите амбиции във Вашингтон, ограниченията върху търговията, инвестициите и финансовите трансакции създават среда, в която Куба функционира в постоянен режим на ограничен достъп до ресурси.........

© news.bg