We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Разкодирането на Москов

4 1 0
25.11.2019

След като пропусна европейските и местните избори, новата партия КОД, начело с бившия знаков десебар и здравен министър на Борисов - Петър Москов - даде заявка за следващия парламент. Безспорно КОД е нещо свежо и очаквано, защото в България същинското дясно на практика (а и на теория) е вакантно. Дясното, както и всеки друг сегмент от политическия спектър, за да е "същинско" или "автентично", се нуждае от три неща: дясна социално-икономическа база, дясна електорална база и дясно представителство.

Социално-икономическата база се състои от големите работодатели, средните и дребни предприемачи (които често също са работодатели), едноличните търговци и част от интелигенцията или "интелектуалците", макар че напоследък използвам тази дума със свито сърце. Скъпо платените наемници в корпорациите, представителите на чужди фирми, висшите администратори са по-скоро леви, защото разчитат на нормативна регулация, а не на конкуренция със себеподобни. В техните кариери също има конкуренция, понякога жестока, но тя се определя и регулира от различни, често пъти лабораторно създадени правила.

Електоралната база на дясното са "гражданите", които гласуват вдясно, водени от десни убеждения. Те може да не са представители на социално-икономическата база; в социално-икономическо отношение те може по дефиниция да са леви - наемници, работници, дребна академична интелигенция и т.н., - но притежават минимален пакет десни ценности като фиксация в свободата (особено на словото) и непоносимост към всички форми на тоталитаризъм. Всъщност формите на тоталитаризъм, срещу които се обявяват десните избиратели, са две: комунистическата, която е особено дразнеща за по-възрастните хора (не случайно водещ приоритет в политиката на КОД продължава да е недопускането на БСП до властта), и либерално-демократическата, която кара личността да се отрече от природата си в името на някаква инженерна роля, която трябва да играе в общността. Тук е важно да отбележим, а и избирателите го осъзнават добре, че когато говорим за либерална демокрация, никога не забравяме, че нито либерализмът, нито демокрацията се покриват с това понятие, а често даже са точно обратното.

И накрая, дясното представителство - това в условията на плурализъм и многопартиен парламентаризъм са десните партии, които представляват в институциите социално-икономическата и електоралната база на националната десница. В България то е ГЕРБ (но те нямат претенции извън широкия център и народната идеология) и това, в което се превърна "старата" десница. Тя се раздели сравнително отдавна на две - СДС и ДСБ, като ДСБ трябваше да е по-тъмносиньо и от СДС. Днес СДС е партньор на........

© news.bg