Незабелязано, покрай политическите страсти, парламентът през август прие важна поправка в Закона за счетоводството, която е в сила, със задна дата, от юли тази година. Благодарение на нея над половината от фирмите, които дотогава подлежаха на задължителен финансов одит, отпаднаха от този вид проверка.

Промяната нажежи страстите между основните засегнати страни в спора - одиторите и част от работодателските организации (на първо място Асоциацията на индустриалния капитал в България, начело с Васил Велев). В парламента дори се заговори за лобизъм и в двете посоки (на "одиторското лоби" и на "работодателското") и така и не стана ясно къде е общественият интерес по темата.

Кое е по-важно – предприятия, които правят милиони, да бъдат облекчени от няколко хиляди лева за одит веднъж в годината или обществото да има достъп до външен професионален поглед върху финансите на фирмите с милионни обороти?

В крайна сметка чрез поправка, инициирана между първо и второ четене от Делян Добрев (ГЕРБ), надделя бизнесът (работодателите).

И макар че законът вече е приет и е в сила, страстите не утихват. В позиция до Mediapool одиторите (Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, б. р.) пожелаха още веднъж да алармират обществеността, че промяната не е от полза за България.

Но кое от двете "лобита" защитава повече обществения интерес, наред със своя частен, всеки гражданин следва сам да прецени, защото депутатите оставиха объркани послания, а служебната власт се оказа твърде слаба, за да защити умереното си предложение.

Частният финансов одит съществува, за да обяви публично в Търговския регистър (пред всеки, който се интересува - обикновено клиенти, доставчици, бизнес партньори, държавни органи, широката общественост) дали счетоводните отчети на дадена фирма отразяват честно финансовото ѝ състояние. От статистиката за направените одити в България излиза, че по-голямата част от бизнеса е коректен и не заблуждава обществеността – към 85% от одитите приключват с позитивна оценка.

От 15 251 одита, направени в България през 2023 г. по данни на ИДЕС, с резерви са били 1021 броя, с обръщане на внимание – 1169, с отрицателно мнение – 8, а с отказ от мнение заради липса на информация – 16. Това значи, че в около 15% от случаите, които понякога засягат големи и важни компании, наистина има нередности и одиторите застават с името си зад тази констатация.

С августовските поправки в Закона за счетоводството двойно бяха завишени праговете за балансова стойност на активите и приходите от продажби на компаниите, под които не се изисква независим финансов одит. Критерий за задължителен одит станаха 4 млн. лв. балансова стойност на активите (при предишни 2 млн. лв.), а на нетните приходи от продажби - 8 млн. лв. (при предишни 4 млн. лв). Третият критерий - за среден брой служители (50 души), остана непроменен.

Така от задължителен одит отпаднаха около 4000 фирми и одитираните задължително компании се свиха от около 7000 на около 3000, което прави около 1% от общия брой на активните дружества в България.

........

© Mediapool