We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Последното дерибейство на Рашидов

2 0 12
02.07.2020

Заживяхме в доста "срамни времена", както ги определи наскоро Захари Карабашлиев, макар и все да се питаме не му ли е дошло времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има предел? Оказва се, според прословутата формула на Цветан Стоянов, че България наистина няма и няма дъно: не можем да се измъкнем от калта, затуй тънем във все същия двоен срам ("зле сме в калта! добре сме в калта!").

И ако у някого все още има и капка от съмнение в това, нека прочете статията на Вежди Рашидов, носеща гръмкото заглавие "За чистотата на духа и търговията с медийни услуги", публикувана във в. "Труд". Там "чистота на духа" няма, ала за сметка на това помията е в индустриални количества. Досущ според рецептата, описана във "Вестникар ли?" на Вазов през далечната 1900 г.: Кал, лъжи и глупости в тях… От сламката – планина!.

В случая – много кал, мутренски език, омаскаряване на всички неугодни нему лица, отричане на свободното мнение и на свободата на словото, конспиративни измишльотини и планини от плява.

Бързам веднага да уточня: нямам и никога не съм имал високи морални очаквания от Вежди Рашидов. Писал съм за дерибействата му като министър на културата, както и за бруталната му атака срещу БНТ през 2016 г., провъзгласена от него за "държавна хранилка", като на работещите там журналисти се спускаше изискването просто да зобят заплатите си и услужливо да клепат с уши.

Тъй че ако последният му срамен опус бе подписан от него в лично качество – като скулптор на свободна практика (бил той бивш министър и още по-бивш "мултак на републиката"), сигурно щях да го отмина с безразличие. Защото калта и глупостите вътре не се различават съществено от помията и конспиративните щуротии, каквито можете да чуете на всяка крачка. Във време, когато примитивите са на мода, подобни изблици едва ли могат да смаят някого.

Ала работата е там, че Вежди Рашидов не е "бивш фактор", а продължава да бъде политически овластена фигура от управляващата партия ГЕРБ – най-вече в качеството си на председател на парламентарната комисия по култура и медии. И като такъв неговият "манифест на омразата" следва да се чете по съвсем друг начин. Включително като рецидив от едни други времена, на които се надявахме да сме сложили край.

Целта на упражнението му........

© Mediapool


Get it on Google Play