"Европейският съюз е създаден за да прецака САЩ, това беше целта и те си свършиха добре работата". Вече за никого няма съмнение, че зад тези думи на Доналд Тръмп от началото на неговия мандат не се крие някаква зла шега или преговорен трик, за да оправдае налагането на митата. Агресивната риторика и заплахи срещу Европа кулминираха напоследък в новата му Стратегия за национална сигурност и в открити
призиви за разцепването на Европейския съюз.

Сега вече за всички е ясно, че зад нарцистичния устрем на Тръмп към мир в Украйна не стои загриженост за бъдещето на тази нападната страна, или за стотиците хиляди жертви, паднали за да защитят семействата и домовете си от агресора. Стои брокерско виждане за пренареждането на света и разделянето му на сфери на влияние, където той и неговото обкръжение ще царува заедно с това на Путин и вероятно и на Си.

Вече малцина се съмненяват, че водещ мотив е и жаждата за материално облагодетелстване, което е добре дошло и за флагманите на световната корупция.

Дали Тръмп гледа на Европа като на геополитически конкурент, или просто като на препятствие пред визията си за света и "продажбата" на Украйна на Путин, в частност, няма особено значение.

Важното е, че действията му разклащат трансатлантическата общност, която вече 80 години гарантира мира и сигурността. Това няма да разруши създадената система, в която търговските връзки бледнеят пред дълбоките исторически, културни, човешки и ценностни корени, защитени с отбранителни способности.

В ход е ребалансирането на тази система.

Преместването на трансатлантическия баланс към една по-силна Европа няма да се случи като даденост. То ще зависи и от изхода на преговорите за бъдещето на Украйна, от това дали тя ще бъде принудена да капитулира пред агресора, или ще запази своя суверенитет и държавност, като остане част от Европа и стена срещу бъдещи попълзновения на Кремъл.

Как да се употребят........

© Mediapool