Д-р Анастас Желязков е автор на проекта "Третото освобождение". Събрал е уникални документи и факти от нашата история, които опровергават идеологическите манипулации, изкривяващи нашето минало, превръщайки го в уродлив пропаганден продукт.

Д-р Анастас Желязков е роден през 1966 г. Завършва средното си образование в София, като преди 18-тата си годишнина свободно говори немски, френски и английски, както и руски език. Е, и български, разбира се! Това му позволява по-късно, пътувайки до множество западно- и източно-европейски страни, както и до СССР, да изгражди собствено мнение за живота и порядките в разнообразни държави. Също така, тази многоезичност му позволява да чете книги, списания и вестници в оригинал, без цензуриран превод и интерпретация на тяхното съдържание, оформяйки мнение по множество житейски теми.

Завършил е медицина в София.

В последните години, д-р Желязков започва събирането на материали за съвременната история на България, първоначално като хоби, а после и с цел осъществяването на образователния проект „Третото освобождение“. Негова цел е обединяването на малко известни факти от българската история в периода XIX-XXI век и предлагането им в достъпен вид на интересуващата се публика.

Публикуваме откъс от „Третото освобождение“, подходящ за историческия момент – приемането ни в еврозоната и смяната на българския лев с евро. Чухме и още чуваме вопли на оплаквачи от политическите среди и от най-обикновени граждани, повлияни от злостна антиевропейска кампания.

Д-р Желязков ни припомня минали епизоди, определяни някога като „възход“, „светло бъдеще“, „победа на социализма“ и пр., към които упорито ни тласкат и днес представители на партии и хора, заемащи висши постове в държавата, като президента Румен Радев, например.

Да четем… и сравняваме.

Парични реформи

"След войната, главоломно започва да расте паричната маса в обръщение, което се оказва крайно опасно за стабилността на лева – маса, която достига до 43,7 млрд. лв. през 1945 г. Печатането на българските банкноти се извършва в Москва от Госбанк, без да се упражнява никакъв надзор от БНБ. Най-голямата поръчка е за 30 млрд. номинални лева. Но дали не са отпечатани повече и колко точно, никой не може да каже. (Ангелов, 2005)

Всички тези парични процеси неминуемо предизвикват появата на инфлация. Във финансовата история на България, 1947 г. е свързана с провеждането на важна парична реформа. Тя е част от промените, довели до установяване на сталински икономически и обществено-политически модел: национализация на промишлеността, приемане на нова конституция, премахване на парламентарната опозиция, колективизация на селското стопанство и др.

Безпокойството на населението е предизвикано от общата несигурност и добре известната враждебност на комунистите към частната собственост. Хората започват да теглят спестяванията си – изтеглянето на пари добива такива размери, че на пазара започват да липсват достатъчно банкноти, което затруднява стопанската дейност и търговията. Междувременно обезценяването на лева продължава. Паричното обращение нараства от около 57 милиарда лева до 73,8 милиарда за малко повече от година: септември 1944 – ноември 1945 г. Дефицитите на стоки се задълбочават, а оттам – черната борса процъфтява.

На 6 март 1947 г. Управителният съвет на БНБ одобрява, а Министерският съвет издава специална Наредба за изтегляне от обращение и обмяна на банкноти и 3% държавни съкровищни бонове. Изтеглянето на старите банкноти и замяната им с нови е предвидено да се осъществи изключително бързо – за по-малко от седмица, от 10-ти........

© Frognews