"Шепа пръст от Македония" е книга за българския корен, но без кръчмарски патриотизъм |
"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Баща ми, журналистът Васил Сеизов, с всяка своя статия търсеше мостове без хулни думи
95-годишната Ефросина Сеизова днес представя книгата “Шепа пръст от Македония”, в която е събрала статии на своя баща журналист и публицист Васил Сеизов, в клуб “Перото” в НДК.
През миналата 2025 г. тя влезе в лигата на достойните българи с щедро дарение от 40 000 лева за Факултета по журналистика към Софийския университет.
- Издадохте в книга статиите на баща си - известния в началото на ХХ век журналист Васил Сеизов, а миналата година с щедрото си дарение за Факултета по журналистика влязохте в лигата на достойните българи, които “24 часа” всяка година отличава. Тук книги и дарения за журналисти са рядкост, но вие го направихте. Защо, г-жо Сеизова?
- Защото целият ми живот е свързан с журналистиката. Освен баща ми журналистка бе и покойната ми дъщеря Биляна Константинова Рачева.
И защото от моите навършени вече 95 години съм убедена, че трябва да има памет за всеки патриот и радетел за българското. А моят баща беше точно такъв.
Признателна съм на преподавателите от Факултета по журналистика и учените от БАН, които ми помогнаха да направя сборника със статии на баща ми. Неговите репортажи и статии не са белязани от кръчмарския патриотизъм, на който ставаме свидетели в днешни времена. И както написа преподавателят от Факултета по журналистика Ефрем Ефремов в предговора на сборника, в произведенията на Васил Сеизов няма да срещнем нито една хулна дума към съседните народи или към политически опоненти.
- Намирате ли връзка между неговото време като журналист и днешното?
- Ами днес като че ли има много повече журналисти, отколкото преди. Вестник “Зора” се списваше само от седем души редактори и коректор. Един от тях беше писателят Димитър Талев.
А след 9 септември 1944 г. например в “Работническо дело” работеха към 150 души.
- Какво помните от онова време?
- През 1941 г., когато българските войски влязоха във Вардарска Македония, бях 11-годишно момиче. Бяхме с мама в колата, с която татко като журналист влезе в Скопие. Прекосихме Вардар, мостът е висок и оттам онова, което видяхме долу, беше невероятно. Хора с цветя, усмихнати, весели, очакваха бойците ни. Приятели и съученици на татко го прегръщаха, вдигнаха го на ръце и го заведоха до бащиния му дом. Разкошни хора, интелектуалци, които живееха в Македония, но впоследствие бяха жестоко избити в сръбския лагер “Голи Оток”. И онези възгласи, които сега чувам да скандират по улиците на Скопие и телевизията - “Бугарски фашистицки окупатори!”, да знаете, че са лъжи! Грозни лъжи! Защото още помня как навремето посрещаха татко, какви интервюта бяха.
- Защо нарекохте книгата “Шепа пръст от Македония”?
- Защото татко беше сред защитниците на Македония като българска. На погребението на татко неговият брат и мой чичо извади малка метална кутийка от джоба си, отвори я и изсипа пръст, която бе събрал от Македония, в гроба на баща ми. Затова нарекох книгата си така. Татко не вдигаше планини, а търсеше мостове.
- Преди година ми разказахте, че целият живот на баща ви е преминал в борба за доказване на българския произход на Македония. Има ли родова жилка това упорство и борбеност на вашия баща?
- Борбеността си май е наследил от дядо ми Коцо, който е участвал в Илинденското въстание. Преди това е бил осъден на 101 години зад решетките в Солунския затвор и не като гяурин, а като “булгар вилет”. Вилет на турски значи народ. Значи той е осъден като българин, а не като друговерец - това е важно. Освобождава го младотурската революция начело с Ататюрк. Дядо ми се връща в родния си град Кавадарци в Северна Македония, където продължава да се занимава с политика.
После губим Балканската война. В Македония идват сърбите и закриват българските училища. Променят имената на учениците и ги задължават имената им да завършват на “ич”. Така името на татко е трябвало да стане Сеизович. Бил е дете, но не е искал да си сменя името. И........