Ако Радев не “скочи” сега, ще понесе политическа щета |
"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Призивът на ПП-ДБ "Дайте ни цялата власт" е по-скоро мобилизационен, отколкото реалистичен Колко би взел проект на Радев? За да се измери, трябва да обяви хората около него и основните послания ГЕРБ трудно могат да бъдат "срутени", но могат да бъдат изпреварени Твърденията, че със своя партия Радев ще ни върне към Русия, са по-скоро лозунги - членове сме на ЕС и сме в Шенген и в еврозоната. С какво точно и накъде ще се "завива"? Трудно е да си представим която и да било политическа сила да получи цялата власт в този момент Обществото ни е все по-недоверчиво и взискателно. Политиците много по-трудно ще разчитат на "автопилот" и на инерционен вот.
- ГЕРБ и ПП-ДБ върнаха първия и втория проучвателен мандат на президента Румен Радев. Прогнозите са, че и с третия ще се случи същото. Очаквахме президентът Радев да скочи в политиката със своя партия. Защо “кръжи над пистата”, г-жо Славкова?
- Все още не е късно за подобен ход от страна на президента Радев. Разбира се, за да го предприеме, му е необходима достатъчно солидна гаранция, че в рамките на този парламент няма да бъде съставено ново правителство. Такива бяха и публичните заявки на всички парламентарно представени партии по време на консултациите - поне на ниво политическа реторика.
В момента в публичното пространство текат две паралелни интерпретации - че “ще скочи” и че “няма да скочи”. И двете се опитват да четат намеренията му през противоречивите сигнали от политическата среда. На мен обаче ми се струва, че чисто политически той вече получи подарък в лицето на тези изненадващи предсрочни избори - те пренаредиха терена, отвориха нови възможности и създадоха различна политическа динамика извън очакваните президентски избори.
В подобна ситуация рационалният политически избор обикновено е да капитализираш момента. Именно затова вероятността да се възползва от този прозорец на възможност изглежда по-голяма, отколкото да се въздържи. Освен това всяко протакане увеличава риска инициативата да бъде иззета от други политически играчи.
- Какво губи Радев, ако не се яви на тези избори, а при евентуални следващи предсрочни през юни или на предсрочен вот заедно с президентските избори? Или ако изобщо не се яви?
- Първо, кой всъщност дава гаранция, че след тези предсрочни избори ще има нови? Никой. Това е ключовият риск в цялата ситуация. Ако президентът не се яви сега, той почти със сигурност ще инкасира политическа щета, защото ще продължи да повишава очакванията, че ще излезе със собствен политически проект, без това реално да се случва. В един момент подобно разминаване между очакване и действие започва да работи не в негова полза, а срещу него.
Цялата му реторика през последните месеци - а особено след 9 май с искането за референдум за еврото - е подчинена на една ясна логика: трупане на политически капитал и политическо позициониране.
Не ми се струва правдоподобно той толкова лесно да пренебрегне това натрупване. В политиката капиталът, който не се инвестира навреме, обикновено започва да се обезценява. А моментът, в който общественото внимание и очакванията са концентрирани, рядко се повтаря в същата конфигурация.
- Неотдавна се учреди “Трети март”, с която държавният ни глава, припознат за неин неформален лидер, отрече да има нещо общо. Ще се появят и други нови проекти. Как ще променят картината - до момента ГЕРБ и ПП-ДБ са на челни позиции?
- От днешна гледна точка е практически невъзможно да се каже какви биха били резултатите. Едно е политическата ситуация без Румен Радев на терена, съвсем друго е с Румен Радев. Самото му влизане пренарежда системата и прави всякакви предварителни прогнози по-скоро спекулативни, отколкото аналитични.
Първо трябва да “слезе на терена” - да се видят хората около него, политическата платформа, основните послания, тоест целият образ на проекта във всичките му елементи. Едва тогава социологията може да започне да мери адекватно - когато всички реални заявки са на масата, а не когато се работи с хипотези и слухове.
И нещо важно: партии като “Трети март” изобщо не са изненада в подобна политическа ситуация. Ако обаче не бъде ясно и убедително наслоена дистанцията от тези “гъби двойници”, те могат да започнат да “щипят” по малко - да вземат периферни гласове, да размият посланието и да създадат допълнителен шум около основния проект. В такава ситуация контролът върху политическата идентичност става не по-малко важен от самата електорална мобилизация.
- Сред кои ще търси една партия на Радев коалиционни партньори, ако се окаже сред първите? Защото прогнозите са, че има потенциал, но няма да направи власт с мнозинство?
- Пак ще повторя: твърде рано е и на този етап все още сме само в полето на хипотезата дали изобщо ще “скочи”, или не. Всякакви разсъждения за резултати и конфигурации преди това са по-скоро интелектуално упражнение, отколкото реален политически анализ.
Ако обаче допуснем, че все пак влезе и успее да вземе убедително първото място с адекватен брой депутати, това обективно би улеснило намирането на коалиционни партньори. В подобна конфигурация дори ПП-ДБ могат да се окажат вероятен партньор. В много по-малка степен виждам такава възможност например с “Възраждане” поради различията в политическия профил и международната ориентация.
Но нека подредим схемата правилно: първо да обяви........