Днешните деца са поколението между книгата и дигиталния свят, те ще променят всичко |
"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Стоилка Арсова има сериозна професия - създаването на български платежни продукти. Благодарение на нея хиляди ученици имат безплатен достъп до уникални дигитални почерци на национални герои като Левски, Ботев, Раковски.
Стефан Бакалов е зам.-директор на Агенция “Митници”. Благодарение на него хиляди деца знаят защо не бива да посягат към наркотиците.
И двамата са част от инициативата “Достойните българи” на медийната платформа на “24 часа” . Разговаряме с тях за това как се работи с деца, какво ги впечатлява и как възприемат съвременния свят.
Още акценти от интервюто:
Някои деца са влезли в непознати територии, други търсят спасение за родителите си вместо обратното
Може да е грешно, но те се развиват и изграждат в среда, изградена от обществото
Част от тях са по-информирани от експерти в някои институции
На нас ни се налага да се учим от тях на любов. Те ни я показват и ни връщат към смислените неща
Колкото повече знаем за историята си, толкова по-ясно разбираме и кои сме ние. Тази памет ни очертава като личности. А затова са и децата – за да продължат тази памет
- Как и защо и двамата се обърнате към децата? Вие, г-жо Арсова, дигитализирахте почерците на имена от историята ни. Как ви хрумна такава идея?
- Стоилка Арсова: Когато сме деца и се учим да пишем, първо имитираме своите родители и учители, защото те са хората, които са ни дали първите знания и посоки. Така започваме да изграждаме и собственото си писане и почерк.
Днес обаче това сякаш започва да се губи. Пишем на клавиатури, докосваме екрани и все по-рядко оставяме след себе си написана дума. И като че ли заедно с почерка започва да изчезва и част от нашата лична памет. Дори подписът – най-личният знак, който оставяме след себе си, за много хора вече не е нещо естествено. А в един подпис може да се прочете много. Той разказва за човека, за неговия характер, за неговото присъствие.
За мен тази памет започва много по-рано. Започва от езика, от начина, по който говорим. След това идва родовото място, от което произлизаме, историите, които сме наследили, хората преди нас. И накрая идва почеркът – този уникален начин, по който всеки човек оставя себе си върху листа.
Всичко това ни изгражда като личности. То е като наше собствено ДНК – невидима връзка между езика, паметта, рода, историята и самите нас. Колкото повече знаем за историята си, толкова по-ясно разбираме и кои сме ние. Тази памет ни очертава като личности. А затова са и децата – за да продължат тази памет.
Именно в ранните години се изграждат най-важните неща. Затова е важно децата да........