We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Харалан Александров: За да промениш нещо в тази страна, трябва да си на власт и да платиш цената за това. Тази е драмата на ГЕРБ

4 1 321
07.02.2019

Напоследък БСП се връща към ролята си на революционен авангард, но има един проблем - нейното ръководство принадлежи към тежкия елит на прехода и трудно може да скрие срамния си новобогаташки произход

Президентът Румен Радев говори като обвинител, не като обединител. Не като президент, а като претендент за властта

Държавата е основният агент на развитие и затова надарените и амбициозни хора се стремят към политическа или административна кариера

За да запази позициите си и да довърши започнатата модернизация, Борисов трябва хем да озапти нездравите мераци на своите хора, хем да ги защити от свирепите атаки на озъбената опозиция

От висотата на авиацията Радев избра да слезе в калта при кашиците и това му прави чест, но изкривява лидерската му визия

- Според класация на “Икономист” България е 46-а по качество на демокрацията сред 167 страни по света, като изпреварва Полша, Унгария, Румъния, Хърватия. Експерти вече коментираха, че дължим позицията си на поведение, избягващо крайности като държава. И вие ли мислите така, г-н Александров?

- Следя от години класацията на “Икономист”, тя се прави професионално и работи с надеждни критерии. Изненадващото изкачване на България пред други източноевропейски демокрации поставя въпроса

дали ние сме се

развили, или те

са регресирали

Според мен са се случили и двете - България е напреднала, макар и скромно, и същевременно се е влошило качеството на демокрацията в Полша, Хърватия и особено видимо в Унгария и Румъния. Факът, че в период на регрес ние удържаме позициите си, е повод за умерена гордост.

- Как да го разбираме - че не сме тръгнали с другите назад?

- Точно така. Нашето преобладаващо консервативно общество прави предпазливи стъпки напред. Ние отказваме да се развиваме бурно, особено по отношение на културата и ценостите, но същевременно отказваме да се сринем към авторитаризъм и див популизъм въпреки засилващия се натиск към регрес отвън и отвътре. Тази предпазливост е проява на травматичната мъдрост, която сме натрупали във вековете на изпитания и несгоди.

- Пишат ни най-ниска оценка на политическата култура - 4,38, но получаваме 7,22 за политическо участие. Най-добре сме по електорален процес и плурализъм - близо до десетката - 9,17. Как тълкувате тези резултати?

- Между ниската политическа култура и активното политическо участие няма противоречие. По принцип ние

участваме в

политиката по

доста некултурен начин

Представете си го като матрица - можеш да си пасивен и културен, активен и културен, но също така можеш и да си пасивен и прост и активен и прост. Значителна част от политически активните българи пребивават в последния квадрант - те са трогателно прости, но за сметка на това хиперактивни.

- По какво съдите?

- Погледнете на какво заприлича предизборната борба през последните седмици и веднага ще разберете какво означава ниска политическа култура. Наместо дебат по важните за обществото въпроси публичното пространство е залято от грозни скандали, долнопробни компромати, лични нападки, люти закани и конспиративни теории. Вместо да се съревновават в полето на развитието, нашите политици се плюят, хапят, щипят и ритат по кокалчетата. При това безогледно и безотговорно въвличат в кавгите си правоохранителните институции, след което се жалват, че рейтингът им бил нисък. Този примитивизъм е проекция на цялостната култура на отношения в нашето общество - в семейството, на работното място, по пътищата и пр. По същия начин се държат простите хора, когато тръгнат да се развеждат - сбиват се за собствеността върху къщата, хладилника или децата, без да си дават сметка какви поражения нанасят на същите тези........

© 24 Часа