• "Най-силно е чувството на обреченост, имах нужда да плача, самотата ме обгърна, усещах агресия към детето ми", описва състоянието Лидия Цветкова
• Предпоставка за заболяването: Липса на любов от пръв поглед между майката и бебето
• Единствените хора, които могат да помогнат, са жени, минали през това

Следродилната депресия е по-страшна от това, което всички си представяме. Мрачните мисли, породени от тревоги и съмнения в собствените възможности на майката, завладяват ума й напълно. Сякаш щастието от появата на бебето е поставено под съмнение.

Биляна Петрова, която беше намерена мъртва преди дни, след като скочи от 7-мия етаж и падна в двора на църква, не успя да спечели "битките" в главата си. По думите на нейни приятелки до последно вярвала, че може да направи по-хубаво за децата си, въпреки че в очите на близките й е "майка по учебник".

Същото, което е чувствала Биляна през последните седмици, го изпитват и други жени в следродилна депресия. Една от тях е Лидия Алексиева. За първи път пред "24 часа" тя описва в подробности най-мрачния момент от живота й, но и пътят, по който тръгва, за да избегне леталния край.

Лидия Алексиева заедно с детето си.

- Лидия, колко време след раждането на детето Ви се появи следродилната депресия при Вас?

- Аз родих секцио, което няма значение по темата, тъй като всяка жена може да я застигне следродилна депресия. Останах пет дни в болницата, защото така е по правило. Моята следродилна депресия започна на третия ден. Има теория, която гласи, че съществува и предродилна депресия. При нея се появява страх от промяната, която идва след раждането, но и как ще влезем в ролята на майки. Тя няма нищо общо със случващото се след това. Дори да имаме такава, това не може да предскаже дали ще се яви и следродилна. Бременността ми беше спокойна и щастлива, дори си казвах, че следродилна депресия мен няма как да ме застигне, но се случи.

- Опишете какво беше чувството през този период?

- Първото и най-естествено нещо е, че имах постоянна нужда да плача, но това е заради разбутването на хормоните. Чувствах, че съм напълно сама в цялото нещо, което ми се случва. Без значение, че мъжът ми е до мен, аз се усещах самотна. Това се разрасна изключително бързо и изведнъж ме погълна. Усещах обреченост и тежест в гърдите. Събуждах се сутрин и не исках денят да започва. Не намирах смисъл дори в това да си измия зъбите, камо ли да направя повече за себе си. Това беше първият признак, че нещо не е наред. Второто нещо е, че не исках да излизам с хора, а да съм........

© 24 Часа