Първите дни на олимпиадата ме сърбяха краката, но след това осъзнах, че моето съм си го изтичала
- Ивет, как се чувстваш след шестата си олимпиада? Вече в съвсем нова роля на репортер на БНТ.
- Чувствам се прекрасно. Малко по-изморена от предните пет. За първи път бях за толкова дълъг период на олимпиада. Няколко дни преди началото до самия ѝ край. Видях какво е от другата стана. Не е лесно. Да, леко уморена, но от друга страна, много щастлива. За мен бе много важно да бъда в Париж.
- Хареса ли ти другата страна на спорта - журналистиката?
- Хареса ми донякъде. Защото нямаше толкова отговорности. Не си на пангара. От теб не се очакват медалите. Търпиш по-малко критика. Но в същото време видях, че и вашата работа е доста трудна и се изисква доста тичане буквално, доста висене и дори ядове понякога.
Като спортист някак си не забелязваш този огромен труд. Събуждаш се, закусваш, сядаш в буса и си на стадиона. Всичко ти е подредено до последния детайл. Сега е доста по-различно. Обикаляне, проверки, висене. Един ден трябваше да мина през целия Париж с метрото, за да свършим работа. Това са необичайни неща за мен, но в същото време ми беше доста интересно, защото не съм професионалист, не съм се готвила специално за това. Беше едно истинско предизвикателство.
- И с дете на олимпиада.
- Това беше още по-голямо предизвикателство. Да доведа бебето, едва на три месеца, на олимпиада. Това винаги е било мечта за мен. Детето ми да бъде на пистата, както аз бях с мама и татко. Не знаех как ще намеря начин да бъдат с мен на олимпиадата, но ето, че го намерих. И то толкова скоро, след като се роди.
Вярно, имах невероятна подкрепа от мама, която се грижеше за него, докато аз обикалях обектите и правех интервюта. За това съм ѝ безкрайно благодарна. Без нея нямаше как да се справя.
- Как се почувства Тиаго?
- Изненадващо добре. Спа през цялото време. Доведох го на сериите на 100 метра и той спа с отворена уста. Около него 80 000 човека викат, крякат, аплодират. А той спи. А вкъщи косъм да падне до него, подскача. Явно е трениран за лека атлетика. Така бе и на европейското първенство в Рим. На стадиона е самото спокойствие. Не знам за какво е знак. Някой ще каже, че атлетиката му е скучна. Друг - че на стадиона се чувства........