Как се насложиха църковните върху народните и какъв е традиционният смисъл на дългите и напоителни всенародни трапези
На мнозина е известно, но все пак и аз да се опра на този исторически факт, че януари и февруари са последните два месеца, добавени в Григорианския календар. Просто древните римляни са смятали, че през зимата месеци няма. Логично, като се има предвид, че няма и селскостопанска дейност.
На принципа, че последните обикновено стават първи, първият месец на годината носи името на двуликия бог Янус, бога на времето, пазителя на вратите, обърнат едновременно към миналото и към бъдещето. Народното име на януари е Голям Сечко - нищо по-мъдро от народа, зимата, сковала земята, не предполага нищо, освен да притичаш до обора, да хвърлиш на добитъка, да изринеш, да нахраниш птичия двор, сврян на топло в кокошарника, и да седнеш на трапезата. Няма оран, няма копан, няма жътва и вършитба, житцето спи под снежния юрган и на човека му се полага отдих. Прасето е заколено, ще стигне, докато се хванем за зелено, тъй е подреден светът в нормалното си за нашите ширини битие.
10 месеца усилен труд предполагат месец празници. Някои наричат януари
“пиянския месец” – не укоризнено, а с шеговитост
Защото какво е празникът без греяна ракия и руйно вино, хора нормални сме, не строги догматици, я. Цели осем празника са се наредили в януари, като се вземе предвид преминаването от Юлианския към Григорианския календар, празнуването се удвоява, та не е голяма дума да кажем, че през ден е празник. Васильовден се........