- И 20 000 лв. на месец да е, българинът няма да харчи ларж – защо
- На трудовия фронт у нас излизат... старците
Човек е на толкова години, на колкото се чувства, това е крилата фраза, която няма как да оборим. Някои са стогодишни на трийсет, други застиват в златните 40, докато светът им светува, а трети цял живот са инфантили, на които околните са им длъжни. Всеки познава по някого такъв.
Изразът “Няма да ти дойде акълът в главата” битува редом с “Ти си се родил стар” и в двата няма нищо нито страшно, нито осъдително, нито необичайно.
Въпрос не на години, а на характер. И на битието, което определя съзнанието. Излезе доклад, в който черно на бяло е посочено, че хората на възраст между 60 и 64 години
могат да спасят трудовия пазар. В Европа
Как? Ами като продължават да работят.
По нашето законодателство това си е задължителна трудова заетост (ако имаш трудово място, разбира се), тъй щото - да спасяват.
В кодекса си пише, че имат право на труд, да не кажем, дето ако не го упражняват това право, няма да има пенсия в размера, в който се надяваш да я получиш. А всички се надяваме.
В много млада възраст скачах срещу удръжките, които ми правеха върху заплатата, вдигах рамо да си ми ги дават всеки месец, щото я докарам до пенсия, я не, пък ако докарам, ще му мисля тогава.
Е, пенсионираха ме на 44 години. По болест. И ако не бях работила почти 19 години на добра заплата, нямаше да получавам и мижавите парички. Мижави, ама всеки........