Руската битка е за мястото и височината, а не за самия монумент, който ще отиде в Музея на социалистическото изкуство в София
- Две горещи и свързани помежду си теми не напускат медиите, парламента и разговорите по кръчмите тези дни – демонтирането на Паметника на Съветската армия и едно интервю с руската посланичка Елеонора Митрофанова, чието излъчване БНР забрани. Защо тези теми поляризираха обществото ни, г-н Лозанов?
- Не те поляризираха обществото, а чрез тях се направи пореден опит то да бъде поляризирано по въпрос, по който има консенсус от десети ноември насам – че България, за да се превърне в западна държава, трябва да се освободи от руското влияние, което продължава да я спъва по този път. Паметникът – в обратната геополитическа перспектива, символизираше победата “с шмайзер в ръка” на съветската власт по нашите земи, а запазването му 30 години след решението да бъде демонтиран внушаваше, че тя остава неотменена до ден днешен. Посланик Митрофанова прави по медиите сходни внушения и се държи като “ходещ паметник” на същата тази власт. Ясно е, че общественото радио няма как да легитимира подобни внушения, и то от представител на чужда държава, обявила нашата за неприятелска.
- Има една теория, че е добре скандалите да са преди празници, когато предстоят почивни дни, за да може хората да има какво да обсъждат, когато се съберат. С други думи, лоша, но реклама. Това обяснява ли скандалите – политически, културни, медийни, за паметника, които се натрупаха дни преди Коледа и Нова година у нас?
- Това е твърде абстрактно обяснение. Скандалите, които се разиграват в момента, за каквото и да изглежда, че са, в последна сметка са политически, конкретно предизвикани от преминалите наскоро местни избори. Загубилите ги търсят реванш по “втория начин”. И особено “Възраждане”, които си въобразиха, че техният постсъветски екстремизъм ще привлече избирателите, но вотът в цялата страна се оказа евроатлантически. А още от времето на “Атака” помним, че основният ресурс на проруските български националисти са именно скандалите, които трябва да прикрият противоречието в позицията им.
- Какво ще се случи с паметника, има ли вероятност да бъде върнат, след като част от партиите твърдят, че е незаконно свалянето му?
- Незаконно е не свалянето му, а тридесетилетното неизпълнение на напълно законното решение на българските власти да бъде свален. Ако това се беше случило навреме, когато в цяла Европа се демонтираха паметници, останали от съветския тоталитарен режим, обявен със закон за престъпен, днес нямаше да може МОЧА да бъде използван за втвърдяване на електоралните ядра на “Възраждане” и БСП и за реверанси към Путин. Само че постсъветската власт в Кремъл с помощта на българските си проксита със закани и кулоарни игри успяваше до днес все да отложи демонтажа с цел никога да не се състои.
- Какво трябва да има на мястото на паметника?
- Тъкмо в мястото е въпросът – на “пъпа” на столицата. Както и във височината, значително надвишаваща околните български........