We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Георги Калайджиев: Ако не беше моята цигулка, щях да остана в гетото

7 0 23
07.03.2020

Проектът “Музиката вместо улицата” дава шанс на деца от ромската махала в Сливен да учат и да са на сцената

Цигуларят Георги Калайджиев е създател на първата в Европа музикална школа за бедни деца, наречена “Музиката вместо улицата”. В нея свирят не само ромски деца, но и българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение чрез дарения от Германия. В школата се преподават уроци по виолончело, цигулка, пиано, китара, бас и флейта два пъти седмично.

Самият Георги Калайджиев е роден в Сливен в ромската махала “Надежда”. Яркият му музикален талант е забелязан и той получава стипендия “Добри Чинтулов”, която му позволява да завърши музикално училище, а след това е приет в консерваторията в София. По-късно специализира и в Будапеща.

25 години свири в камерния ансамбъл “Софийски солисти”, бил е и негов концертмайстор.

От 1993 г. живее в Германия, където създава два оркестъра, преподава в университета в Гийсен. Съпругата му Мария Хаушилд е социален психолог. Имат двама синове.

Георги Калайджиев е убеден, че така дава шанс на децата от бедни семейства. До днес през школата му са преминали над 300 малки таланти.

Носител е на националната награда “Добри Чинтулов” за 2019 г.

Калайджиев е сред номинираните за достоен българин в кампанията на “24 часа” тази година.

- Г-н Калайджиев, разкажете историята със завещаните пари от бащата на вашата спътница в живота и как решихте тези пари да стигнат до децата от гетото в кв. “Надежда” в Сливен?

- Когато преди 11 години бащата на моята спътница в живота Мария Хаушилд почина, намерихме плик с пари, на който пишеше “за добро дело за социално слаби деца”. Не бяха малко, не бяха и много. Семейството ѝ реши тези пари да бъдат дадени в България, защото непрекъснато излизаха кадри с недоимъка на бедните в нашата страна, особено на циганите. Решихме парите да бъдат вложени в гетото, в циганската махала в Сливен, където съм роден аз. С Мария отидохме, накупихме провизии – храни, медикаменти, дърва, раздадохме ги в квартала и парите свършиха. Казахме си “Ами по-нататък какво ще правим?”. И тогава Мария го реши “Ти си музикант и можеш да помагаш на тези деца с твоята музика”. Решихме да обучаваме млади музиканти в неравностойно положение, които иначе не биха могли да си го позволят. И да направим детски оркестър, който да им дава възможност за изява. Наш приятел журналист измисли името на проекта “Музиката вместо улицата”. Много бързо към нас се присъедини чудесната Радка Кусева, моя колежка цигулар, която и до сега движи проекта. След това още няколко преподаватели, които да учат децата в неравностойно положение на различни инструменти.

И дойде големият проблем – къде? Търсихме, помолихме община Сливен за помещение, но се оказа трудно. Един ден, докато стоях пред гаража на сестра ми, го реших бързо. Помолих я да изкара колата, тя не беше много доволна, но ни помогна. След това му направихме ремонт. После тя ни предостави още една стая, която също пригодихме за целта. А преди 2 години направихме още едно помещение отгоре - много хубава репетиционна зала за оркестър, където децата се чувстват изключително добре.

Започнахме с няколко

деца, в годините

стигнахме до 30

И така вече 10 години - време, за което през школата минаха над 300 ученици.

- Защо решихте, че цигулката и виолончелото може да помогнат на деца в неравностойно положение - заради вашия личен житейски опит ли?

- Музиката е вълшебен свят, въздейства на психиката и душевността на хората. Моята цигулка ме превъзпита. Научи ме на дисциплина, труд, любов. В труден момент от живота ми музиката беше моята утеха и се превърна в най-лесния ми начин за общуване – със себе си, с публиката, с останалите. Когато се затварях в себе си, цигулката беше винаги до мен, тя ме спаси.

- Оркестърът от 30 музиканти е от ромчета, българчета, турчета - това ли е първият оркестър, в който могат да участват и ромски момичета?

- При нас, циганите, е прието, че само мъжете могат да свирят. За момичетата това се приема като лекомислено, по-добре е те да си останат в семейството, в кухнята. Имахме такава битка с бащата на едно от момичетата в нашия състав, която искаше да свири на цигулка. Той отказваше тя да кандидатства в музикалното училище в Бургас. Успяхме да го убедим, но не беше лесно, тъй като нейните родители от своя страна трябваше да убедят и своите родители от по-старото поколение в този избор на внучката им. По-късно, на един от концертите ни в Германия, в който свиреше и това момиче, получихме писмо с благодарност от баща ѝ.........

© 24 Часа