We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Мариус Донкин: Мечтая за визионери да напишат програма за България 50 г. напред

7 0 5
10.02.2020

Театърът е мястото, в което живея, дишам, работя. Основното, което мога да кажа - аз там се усъвършенствам. Това е мисията ни като хора тук

Необикновена 70-годишнина ще отбележи директорът на Народния театър Мариус Донкин. На 13 февруари ще излезе на сцената с другия Ибрахим - героя му от “Господин Ибрахим и цветята на Корана” - ролята му донесе куп международни отличия, моноспектакъл, който от години с успех се играе в Народния театър. Изненадата е голяма. Самият драматург Ерик Еманюел Шмит, който гледал Мариус на сцената, решил да играе пиесата и с успех го прави цяла Франция. Сега двамата ще се срещнат на сцената, за да разрешат въпроса за Вавилонската кула, смесването на езиците и дали любовта е общият език между народите.

- Господин Донкин, предстои ви конкурс за нов мандат за директор на Народния театър - разбира се, ако желаете да се явите?

- Мандатът на директорите на националните институции е 5 години. Но някои хора не го знаят. Не за 3, не за 4 години, а за цели 5! Не се радвайте! Не се доверявайте на слухове. Освен това няма ограничения колко пъти един човек може да седне зад бюрото на Пенчо Славейков. То е в директорския кабинет, много е красиво, богато резбовано. Той, обаче, конкурсът, е всеки ден.

- Надяват се... Защо?

- Нека се надяват. Понеже зачекваш въпроса, казвам ти: Изобщо не съм мислил за нов мандат. Мене ме вълнува какво правим, докъде стигаме, вървим ли, каква е оценката на нашите зрители, естествено, и на колеги, като знам тенденциите на отношенията в тази или онази посока Дали си добър? Господ знае сам! Има някои хора, които отначало много харесваха работата ми, а сега същите тези хора не я харесват. Животът в театъра е като в живота навън - има един ден, в който ти върви, в който си начело, и друг - в който не ти върви. Аз например имах 8 г., в които не играх абсолютно нищо по стечения на обстоятелствата. Разликата е в това, че аз не си позволих през тези 8 г. нищо срещу никого да кажа, защото аз имам убеждението вътре в себе си, че човек трябва да служи на театъра, а не театърът да служи на неговите интереси. В името на това аз не разбирам как може да пишеш навсякъде, по медии “как може представленията ми да падат”. Не можеш да говориш за МИ!

- Не сте ли краен? Актьорите са хора със самочувствие...

- Можеш да говориш за работата и представленията на театъра! Няма ли свян, няма ли разбиране в това отношение. Хората разбират, че ти се интересуваш единствено и само от своите лични интереси! Театърът не е лични интереси. Театърът е мисия и е място, където си длъжен да служиш на тази мисия! И ако не го разбираш, не ти е мястото там!

- Да, ама и вас, и ваши колеги ги обвиняват в “лов на вещици” - сваляте на представления от афиша.

- Няма директор в България, ако е убеден, че представлението върви и има публика, да го свали само защото има лично отношение. Това са пълни глупости! Виждал съм го в живота си. Аз съм вече 48 години в театъра, виждал съм го включително и в този театър, но това е нещо, което няма да го допусна. Едно представление е като човешки живот. То се ражда, има блясък, има енергия в него, преминава младостта и има момент, в които просто представлението започва да затихва. Така е в интерес и на зрителите. В името на достойнството както на представлението, както и на артистите, така и на самия театър, ако той се е подготвил и има свои други представления, естествено е това да си отиде. Работи бе, работи! Ама аз трябва да си гледам децата! Затуй представлението ми трябва да се играе! Не може да ти бъде логиката. Театърът не е социално заведение. Пак казвам, театърът е мисия.

- Колко заглавия имате сега в репертоара си?

- Мисля, че са някъде около 57 заглавия, които театърът поддържа в своя........

© 24 Часа