Медиите дават знанието за днешния ден, затова журналистите трябва да получат статут на учители
"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
БТА не трябва да излиза на конкурентния пазар за реклама. Струва ми се, че това би било правилна посока и за БНТ и БНР, казва генералният директор на БТА
- Наскоро БТА организира голяма конференция за регионалната журналистика. Колко важна е тя, г-н Вълчев, още повече че в глобалното село, в което живеем, все по-явно става колко голямо е влиянието на регионите върху целия свят?
- Състоянието на регионалната журналистика в България е много тежко. Някои от колегите ни от БТА, които се оказват единствени кореспонденти в определени региони, ги наричат информационна пустиня. Има места, където изобщо няма никакви регионални медии, а там, където ги има, те са зависими от финансирането или от местните общински и държавни власти, или от конкретни бизнеси, които имат други основни интереси, а не поддържането на медията.
Разговорът, който организирахме заедно със Съвета за електронни медии, показа, че България трябва доста спешно да започне да инвестира в регионалната журналистика.
- Защо трябва да се инвестира в журналистиката?
- Всъщност въпросът, който задавате, има различни аспекти. Нужно ли е изобщо да се инвестира в журналистика? Дали в света на социалните мрежи не е достатъчно да научаваме какво се случва от нашите приятели във фейсбук, или в която и да е друга социална мрежа? Да, но социалните мрежи не са медии, защото
никой не носи отговорност за това, което пише или показва в тях
Там е много лесно да напишеш нещо и малко по-късно да кажеш, че си се объркал или че се отказваш от това, което си написал, а вече да си предизвикал огромни щети. Разликата между тези мрежи и медиите е, че в медиите се носи редакционна отговорност, има правила. Затова в целия свят се води този разговор за нуждата от продължаване на подкрепата за медиите и за журналистите, които проверяват фактите и носят отговорност за това, което пишат, говорят и показват.
Другият аспект е, че хората - независимо къде живеят, имат право на информация за това, което се случва край тях. Преди години, когато БТА започна да развива доста силно своята кореспондентска мрежа, обсъждахме докъде трябва да стигне тя като широта. В моята първа програма преди пет години бях предвидил, че си струва да мислим за градове с население от над 20 000 души. Тогава такива градове бяха 20. След преброяването през 2021 г. се оказа, че за да останат в списъка, критерият за тези 20 града трябва да се намали на 15 000.
От една страна, самата България има нужда да познава на национално равнище какво се случва в тези региони. От друга страна, самите хора, които живеят там, трябват да виждат смисъл да остават в местата, където са се родили или където живеят от години. Спомням си едно момиче на стаж в БТА, което учеше журналистика и беше от Нова Загора. Попитах я би ли се върнала там като кореспондент на БТА. А тя ми каза: “Аз не мога да си спомня за целия ми живот там, докато завърша гимназия, в национална медия на България да е имало новина от Нова Загора освен за катастрофа на автомагистрала “Тракия” край Нова Загора”.
Тези хора, които живеят на различни места в България, са също част от нашата страна.
Затова националните........
