Има стигма към всеки различен у нас – разкрие ли се, социалният му капитал пада
"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Не е да кажем "Не ми пука кой с кого спи". Правото на хомосексуалните на семейства и на всякакви професии е истинското приемане, казва социалният антрополог
- Д-р Георгиев, политиците са извадка на обществото и е логично сред тях да има не един хомосексуален. Защо обаче това се крие и отрича?
- Дълга тема, която не засяга само политиците, а въобще всякакви обществени личности. Свързана е и с това, че като цяло имаме сериозна обществена стигма към всякакви различни хора.
Стигмата прави успеха на тези личности по-сложен. Затова човек може да се опита да прикрие това, за да не се самосаботира. Когато някой каже: “Аз съм от тази група, просто вие досега не знаехте”, абсолютно му пада социалният и културният капитал. Затова всъщност е толкова трудно, изисква и кураж.
За публичните личности
има определена математика на харесването
Тя пречи на каузата, ако каузата е по-добра приемственост на хомосексуалните.
Стигмите пречат на всички. Човек може да е хетеросексуален, но да бъде набеден в едно такова общество като нашето и пак да бъде дискриминиран. Различната сексуалност може да бъде повод и за черен пиар от политически опоненти, също и за някакъв тип изнудване.
- Но обществото ни не става ли по-приемащо?
- Със сигурност има промяна, особено поколенческа - по-младите са с повече положителни нагласи. Тя е видима, но това само по себе си не е достатъчно. А и ако за толерантност приемаме “На мен не ми пука кой с кого спи”, това не е достатъчно. Защото трябва да се съгласим, че всички имаме едни и същи права като двойки, домакинства, семейства и т.н. Все още сме далеч от това.
- Отричането и прикриването не дразнят ли повече? Избирателят няма ли нужда политикът, на когото се доверява, да бъде честен с него?
- Ответната реакция може да бъде и “Какво ми........
