Цели 5 г. художникът не се беше появявал у нас, сега направи мащабна изложба с много нови платна в Софийската градска художествена галерия

Още акценти от интервюто:

• Не се чувствам чак толкова велик, че да чествам своите 90 години
• Чапа е велик художник! Винаги съм предпочитал добрите хора и винаги съм предпочитал повече човека, отколкото артиста
• Ще запазя в тайна моите приятелства – не са много, но са верни

- Г-н Стойчев, по време на предишното ни интервю преди година и половина казахте, че няма да правите изложба в България, а сега имахте две поредни - едната в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да бъде разгледана до 6 май, а другата - в галерия “Академия” към Националната художествена академия (експозицията в НХА вижте до 6 април), където сте доктор хонорис кауза. Какво се промени за по-малко от две години?

- Първо искам да благодаря на всички организатори и мои приятели, които ме поздравиха във връзка с тази мащабна моя изява. Разбира се, аз цели 5 години не се бях появявал тук, но нещата се промениха и това вече е факт. Публиката може да оцени моите усилия да се движа на възможно най-високата степен на съзиданието.

- Предстоящият ви 90-годишен юбилей на 26 юни ли бе причината за изложбите?

- Живеем в свободна страна и всеки може да коментира каквото си иска, но това няма нищо общо. Просто такава беше ситуацията и така се случи. Не се чувствам чак толкова велик, че да чествам своя празник. Някой път и случайността помага на артиста, защото, когато се прави един сюжет, долу-горе е ясно какъв ще бъде той, но случайните попадения понякога се оказват много важни.

- Много от картините показахте за първи път пред публика.

- Има 7-8 платна от минали времена, другото е правено през последните 5 години. Картината на Стойчев "Ателие" от 1975 г.

- Кога един художник решава да покаже пред света работи, които досега са били достъпни само за него самия?

- Мога да кажа само това, което аз си мисля, и в никакъв случай не говоря от името на колегите. Но това е един сложен процес на селекцията, защото всеки добър художник има и висока степен на съзиданието, и ниски падения. Това е част от занаята, не е като да изядеш една баничка и всичко да ти е ясно. Тук нищо не е ясно, тъй като няма и учебник, по който да се учи как се правят картините. Струва ми се, че е........

© 24 Часа