Писането е самотна и шизофренна работа, казва журналистът, направил дебют като режисьор с филма "Плът"

- Г-н Стоянович, преди броени дни беше премиерата на филма ви “Плът”, с който направихте режисьорския си дебют. Казвате, че плътта е основният фактор на човешкото съществуване. Имайки предвид трагичния край на главната героиня, то тогава лентата ви за надеждата ли е, или по-скоро за това, че именно плътта казва последната дума?

- ...Истински се развеселявам, когато хората се опитват да спрат хода на времето, да го излъжат, да си откраднат още някоя година извън отредените им. Интересното е, че на никого и през ум не му минава да постигне това през натрупване на мъдрост и познание, а през плътта, презряната и единствено честна към нас плът, която изведнъж се превръща в бойно поле на ужаса ни от тленността. Мазила и кремове са призовани да скрият бръчките ни, боя прикрива белите ни коси, причиняваме си непоносими диети и дори операции, за да спреем линеенето на своята плът, но кого лъжем освен себе си? Дори цветето знае, че ще поникне, ще даде красив цвят и после неминуемо ще повехне. Човекът, за съжаление, е по-слаб от цветето и не престава да се съпротивлява срещу необратимото...

Надявам се, че с този цитат от филма, изречен от измисления Нобелов лауреат Юкио Кобаяши, чийто роман “Плът” превежда една от главните героини, донякъде отговарям на вашия въпрос.

- Как така ви отнема по-малко от месец да превърнете личната си история във филм? Пишете я за 20 дни през лятото на 2020 г.

- Толкова ли време мина? Честно казано – забравил съм... Аз наистина пиша бързо, но значително повече време отнема самото измисляне на историята, разработването на персонажите, подреждането на структурата. Така че написването на епизодите и финалния........

© 24 Часа