Рядко ми се иска да крещя, но след демонстрацията на некултура срещу Джон Малкович трябва

- Г-жо Трифонова, в момента режисирате филма “Калуньо” по романа на Георги Божинов “Калуня-каля”. Докъде стигна процесът?

- Това е проект, който ние с продуцентката Росица Вълканова мечтаехме да произведем бързо, след като спечелихме сесия на Националния филмов център, но не се случи така. Най-напред ситуацията “ковид” блокира филмопроизводството не само у нас. После машината се задвижи бавно. Последва инфлация. От самото начало сме наясно, че работата по филма е сложна и предизвикателна и тя трябва да бъде добре финансово обезпечена, защото историята се случва два века назад и трябва изцяло да създадем света на това време с всички интериори, екстериори, костюми.

Във филма участват актьори от различни поколения, много от тях дебютанти. Има и непрофесионални актьори, които издирвахме с години. Локациите, на които ще снимаме, са много и са трудни. Има сцени с впечатляващо количество животни. Нелеки каскади. Не искаме да правим очевидни компромиси с нито един елемент на филма. Екипът е истински вдъхновен, а това е силна енергия, вярвайте ми. Филмът е копродукция с Нидерландия и с малка подкрепа от Румъния, от наши приятели в кинобизнеса.

Това, че спечелихме нидерландския филмов фонд, ни дава голям кураж, защото там разбраха и оцениха високо драматургията на една типично балканска история. Това ни даде и възможност да работим с известни европейски професионалисти - румънския оператор Олег Муту (носител на “Златна палма” в Кан и на много други значими европейски награди) и нидерландеца Антоан Кокс, един от най-търсените в родината си и работещ в Холивуд звукорежисьор. С гордост отбелязвам и българските професионалисти: младата и многообещаваща художничка Андреа Попова, талантливата художничка по костюмите Елена Стоянова и една от най-добрите български филмови гримьори Петя Симеонова.

В края на миналата година заснехме 1/3 от продукцията в София в декор, пролетта продължаваме снимките. За сюжета е много важно да има всички сезони на годината, това е част от същинския разказ в романа. По-тежките снимки предстоят. Ще бъде по-дълъг от обикновено процес, но трябва да се справим. Романът и драматургията му го заслужават.

Реакциите на партньорите ни за заснетия дотук материал, във всичките му компоненти, и особено за присъствието на актьорите и атмосферата са възторжени. Това ни носи надежда, че филмът ще се получи. Имаме нужда от още подкрепа тук, в България. Трудно е в това безвремие, когато политически и институционално отношението към културата е на кота нула, да се създава амбициозно и стойностно изкуство, но ние започнахме работата по филма и ще се борим докрай.

- Кога може да го гледаме на екран?

- Ще бъде монтиран в Нидерландия, постпродукцията пак е там, музиката, целият звук на филма - също. До края на тази година, най-късно следващата пролет, трябва да го завършим. Надяваме се, че с подкрепата на партньорите ни ще намерим най-верния път за разпространението му тук и по света. Всичко това е пред нас.

- Как се случи така точно вие да режисирате “Калуньо”?

- Имам кръг от много четящи приятели, с които споделяме книги - български или не, на които попадаме. Преди 10 години, когато романът беше преиздаден, от много от хората, на които вярвам, чух за забележителен български роман с интересна съдба - не е бил буквално забраняван, но е издаден в незначителен тираж, и то през 1988 година. Сякаш му е........

© 24 Часа