Адв. Петя Мургова: Много семейни бизнеси у нас нямат план как да ги предадат на поколенията, стига се до хаос
Отлагането с идеята “нека се оправят след мен” води до финансови загуби и разрушаване на семейните отношения, казва известната адвокатка по гражданско и търговско право
И още акценти в интервюто:
Търговският закон е изключително лаконичен за наследяването на дялове. То се споменава само като възможност, но законодателят не е предвидил специален ред
Време е тези теми да бъдат поставени на дневен ред и у нас
Стотици фирми са в ръцете на основателите си от 90-те години, но идва второ и трето поколение
Стабилните семейни компании на Запад отделят специално внимание на обучението на наследниците
Наследяване на бизнес често е свързано с чувствителни въпроси, трябва "семейна конституция"
Дружества, градили с години име и пазарен дял, при смъртта на съдружник, който е имал няколко брака и наследници от тях, не намират начин да продължат. Делата блокират бизнеса за неопределено време
- Адвокат Мургова, умее ли българинът да съхранява семейния си бизнес за поколенията?
- Семейният бизнес е гръбнакът на много икономики по света. В България около 75% от малките и средните предприятия са семейни и играят ключова роля и за нашага икономика- В ЕС тези компании представляват над 60% от всички фирми и осигуряват повече от 40% от заетостта. Успешните и устойчивите от тях залагат често на култура на приемственост, изграждайки традиции за плавно наследяване на управлението.
Като адвокат с над 30 г. опит в работата със семейни компании наблюдавам, че у нас много семейни бизнеси нямат разработени стратегии за предаване на управлението на следващото поколение. Липсата на такъв план често води до хаос. Наследниците нямат желание или готовност да поемат и се стига до конфликти, съдебни спорове или продажба в неподходящ момент.
За съжаление, много предприемачи, фокусирани върху всекидневните предизвикателства на бизнеса, не отделят време за създаване на стратегия за наследяване. Това допълнително изостря поколенческите конфликти.
- Какви са рисковете, когато няма план за приемственост?
- Липсата на стратегия за приемственост може да доведе до сериозни проблеми както в управлението на бизнеса, така и в отношенията между наследниците. Ако собственикът се оттегли или почине, а наследниците не са подготвени или нямат съгласие, последствията са трудни за овладяване. Започват междуличностни конфликти между родители и деца, спорове между наследници от различни бракове. Също така липса на съгласие между съдружниците относно приемането на нови партньори. Неподготвено управление, което може да доведе до спад в производителността или загуби.
В България много бизнеси, създадени след 90-те години, все още са в ръцете на своите основатели. Поради липсата на ясна законодателна рамка за приемственост и управлението на семейните компании, те често се изправят пред сериозни пречки при предаването на бизнеса.
Нашето законодателство изостава в предоставянето на гъвкави и адекватни механизми, които да улеснят наследяването на бизнеси в условията на глобализация и динамични пазари.
Това е особено наложително, тъй като България вече преминава през процеса на предаване на бизнеса на второ и трето поколение след промените.
- Какво според вас трябва да се промени?
- Мечтая за промени в законодателството, които да създадат правна рамка, улесняваща наследяването и управлението на семейни бизнеси. Чрез професионални инструменти като тръстове, фондации и семейни офиси компаниите ще могат да запазят своята жизненост и устойчив растеж. Това би позволило: осигуряване на дивиденти за наследниците, дори ако те не участват активно в управлението.
Също така гарантиране на професионално управление, което не зависи от желанието или подготовката на наследниците. А и стабилност и предвидимост за бизнеса, независимо от промени в семейната структура. Тези механизми са доказано ефективни в световен мащаб и е време да ги въведем и у нас, за да защитим бъдещето на семейните компании.
- Как е уредена тази материя в чужбина и има ли нужда от законови промени у нас?
- В много държави, като Германия, Великобритания и САЩ, съществуват добре развити правни механизми и данъчни стимули, които улесняват прехвърлянето на семейните бизнеси между поколенията.
Сред водещите примери са Швейцария и Австрия, където тръстовете са предпочитан инструмент за управление и наследяване на бизнеса. Докато завещанието влиза в сила след смъртта на собственика, тръстът и фондацията могат да осигурят управлението на активите при различни обстоятелства. Например в случай на физическа или психологическа неспособност на собственика, липса на подготвени наследници или различия в техните интереси.
Фондациите също са широко използвани за управление на специфични активи, като например произведения на изкуството. Примерите от международната практика като фондациите “Рокфелер” и “Карнеги” показват как тe успешно се използват за управление на фирмени активи, осигурявайки дългосрочна стабилност.
В България все повече предприемачи........
© 24 Часа
