- Г-н Арсов, как се движи делото за убийството на сина ви Филип, който беше пометен на пешеходна пътека в центъра на София от пияния Петър Тодоров?
- След 2 септември 2023 г., когато синът ми беше убит на пешеходна пътека, с изумление установих непонятни за мен неща в България. Делото ни се движи със светлинна скорост, ако трябва да го съпоставя с всички останали. На 8-ия месец има вкарано обвинение, де факто има започнато наказателно производство. Надяваме се в рамките на няколко месеца да приключи. Разговаряйки с родители, чиито деца са убити на пътя, разбрахме, че практиката е следната - първото най-важно е дали шофьорът е употребил алкохол или упойващи вещества. Преди точно този казус се е бавил с месеци, дори години, поради баналната причина, че няма достатъчно лаборатории. Благодаря на министър Калин Стоянов, който направи още лаборатории и пое ангажимент за разумни срокове, в които да излизат резултатите, точно както по филмите - за часове да има извод от изследването. Второто нещо, което се случи бързо при нашето семейство, са отделните експертизи като автотехнически, комплексни, медицински, психиатрични и т.н. В провинцията има случаи, в които по 3 години няма експертиза и следователно - дело. Това ме шокираше, защото забавянето на правораздаване води до липса на такова. Основната цел на наказанието не е да се търси справедливост и възмездие, а да се превъзпита въпросният човек, но и обществото. Без дело и присъда казваме на хората - убивайте и ще ви се размине. След 5 г. и свидетелите няма да помнят нищо. Третата причина, която ме изуми, бяха механизмите, допуснати от закона, които защитата на подсъдимия може да използва. При нас например на второто заседание адвокатката на Петър Тодоров намери само една техническа грешка (вместо 21,30 ч в обвинителния акт е записано 23,30 ч). При това положение съдът върна цялото дело на прокурора, който има 1-седмичен срок да я поправи. След това отново да го предяви и върне.
Целта на защитите е да се протака........