Доц. Мартин Иванов: Трите носталгии на българина са по соца, по “златните години” преди Втората световна и по... Османската империя
- Можем да забогатяваме по-бързо - ако държавата даде повече въздух на хората, които правят свой бизнес, и да няма нелоялна конкуренция от мутри, братовчеди, калинки и политически бизнесмени
- Кризите сега не пречат на икономиката ни да се държи прилично - така е било през 30-те години на ХХ век след Голямата депресия
- Доходите ни днес са две трети от средните за ЕС, а когато преди 17 г. влязохме в него - една трета
- Между 1934 и 1943 г. икономиката ни расте с по 5,4% годишно. Това "икономическо чудо" се дължи и на образованието
- Днес сме на финала на процес, започнал през 1926-1927 г. - тогава смъртността и раждаемостта падат до типични за модерните общества нива
- Преди повече от година казахте пред “24 часа”, че в сравнение с предишните два века и половина днес българите живеем най-добре. Опряхте се на вашите изчисления на инфлацията за този огромен период. Още ли го твърдите, доц. Иванов?
- Да, продължаваме да живеем по-добре, отколкото през предните 2,5 века. Но понеже не помним как са живели нашите дядовци и прадядовци, такива оценки за мнозина изглеждат пресилени.
- Какво показват статистиките?
- От момента на влизането ни в ЕС България е имала доходи на около една трета от средните в съюза, а днес те са две трети от средните в ЕС. Това означава, че сме наваксали доста за тези 17 години. Разбира се, макар че скъсяваме дистанцията, продължаваме да сме в дъното на класацията. Именно това провокира и моята лекция на конференция, организирана наскоро от Института за пазарна икономика. Въпросът е може ли историческият ни опит да ни помогне в сегашната ситуация.
- Понеже във вашето проучване сте сравнявали инфлацията от 1750 г. до днес, кои са периодите, в който сме живели най-добре и кои - най-зле?
- Сред най-добрите периоди е именно днешният - и като качество на живот, и като потребление. Други периоди, в които българинът е живял добре, без те да са сравними с днешния, са втората половина на 70-те и първата половина на 80-те години на миналия век, както и десетилетието след края на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век. Около тези два периода впрочем има различни митологии - едната е на соцносталгията, а другата - на тъгата по “златните години” преди Втората световна война.
Третият предишен период на добруване обхваща 60-те и 70-те години на XIX век, непосредствено преди Освобождението, следствие от които е и носталгията по Османската империя, която се появява тук около 1900-ната година.
- Какво можем да вземем като управленски инструмент от годините, в които сме живели добре? Защото мнозина няма да се съгласят с вас, че тъкмо днес сме най-доволни от живота си - всичко поскъпна, повишените доходи отиват за разходи по бита, инфлацията расте, 4 години стоим на едно място и политически, и икономически.
- Въпросът по-скоро е какво можем да вземем от лошите или не толкова добрите периоди. Защото за нашето днес едва ли можем да кажем, че живеем в спокойна вътрешно- и външнополитическа обстановка. Тази политическа нестабилност и тук, и по света създава високи нива на тревожност. И макар да минаваме през период на повишаващи се........
© 24 Часа
visit website