Най-яростните коментатори от "България на три морета" не знаят кои са другите две

Меко казано, смешен плач (това не е по Вазов, а по Ботев) настана след пусната партенка, че от учебниците щели да махат стихотворението “Аз съм българче”.

Естествено, че няма да го махнат. Както няма да махнат и “История славянобългарска”, “Под игото”, “Гераците” и каквото още се сетите.

Цялата истерия най-вероятно е предизвикана с помощта на руската пета колона от тролове и свързани с Москва организации и политици. Жалкото е, че и обикновени хора се връзват на тези глупости, защото четат само заглавията на дописките. По същия начин както знаят единствено “Аз съм българче, обичам...” и дотам. Или да крещят по площадите “България на три морета”, без да са наясно кои са другите две освен Черно.

Специално за Иван Вазов е ясно откъде идва атаката. Дълги години по време на социализма ни беше внушавано, че той е бил отявлен русофил и ни караха да учим наизуст следното:

Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

надежда - в нашите злини!

Само че това стихотворение е писано през 1876 г. а през 1915 г. наричаният Патриарх на българската литература Вазов пише друго стихотворение. То е посветено на Първата световна война, където България и Русия са от двете страни на фронтовата линия:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Това стихотворение, разбира се, не ни караха да учим наизуст. Не само - нямаше го в повечето сборници със стихотворения на поета по онова време. Комунистите гледаха накриво Вазов и заради отрицателното му отношение към социалистите, описано в някои произведения, включително и в “Под игото”.

Така че всичко опира до две неща - семейството и образованието. За съжаление, държавата като такава не се занимава изобщо и с двете. Или поне не се занимава адекватно. А и в двете направления трябва да се работи много. И механичното наизустяване на “Аз съм българче” не помага. Даже пречи.