След повече от година на спорове около смисъла и действителните ефекти от дерогацията по въвеждане на забраната за внос на петролни продукти от Русия изглежда политическите партии и коалиции, подкрепящи правителството, стигнаха до решение – износът на горива, произведени от руски нефт, се забранява от началото на 2024 г., а от 1 март и вносът на суров петрол от Русия. Това, очаквано, насочи вниманието към реакцията на компанията Лукойл, която в официално изявление от миналата седмица вече допуска и продажба на бизнеса си в България. Естествено, политиците се включиха с ответна инициатива – евентуална сделка да може да се случи само след одобрение на поне 2/3 от народните представители. Впрочем, Лукойл вече продаде рафинерията си в Сицилия по-рано през тази година, така че България далеч не е в „непознати води".

Оставяйки настрана навлизането на законодателната власт в територия, която приляга по-скоро на изпълнителната, дебатите като че ли са фокусирани единствено върху това кой и какъв ще е купувачът и то най-вече дали ще е свързан пряко или косвено с Русия. Буди недоумение защо до момента не се коментира ключовата роля, която би следвало да има Комисията за защита на конкуренцията. Ако има житейска ситуация, в която почти без уговорки всеки би очаквал един независим регулатор да се намеси и да приложи информирано и безпристрастно конкурентното законодателство, това безспорно е прехвърлянето на собствеността на най-голямото предприятие в националната икономика. И не става въпрос просто за размер – Лукойл в България е вертикално интегриран конгломерат, опериращ рафинерия, тръбопроводи, данъчни складове и бензиностанции (и още много други дейности).

Ето защо трябва да насочим внимание не към произхода на евентуален бъдещ инвеститор, а към промяна в пазарната структура и създаване на предпоставки за свободна конкуренция на пазара на течни горива. Най-очевидното би било да не се разрешава на един купувач да придобие всички вертикално интегрирани дейности на Лукойл, а рафинерията, складовете и бензиностанциите за търговия на дребно да имат различни собственици в бъдеще. Да припомним, че състоянието на конкуренцията на пазара на горива многократно е било обект на анализи и производства от страна на КЗК, като през последните години неколкократно се разкриват и посочват проблемите, породени от господстващото положение на Лукойл и търговското поведение на руската компания:

През 2019 г. КЗК приема секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилен бензин и дизелово автомобилно гориво. Комисията установява, че „липсата на достатъчен складов капацитет както по ЗАДС, така и по ЗЗНН, сложната административна процедура и значителните финансови инвестиции, свързани с изграждането на собствен данъчен склад, представляват в своята съвкупност висока бариера пред вносителите и производителите на горива." Тогава Комисията се ограничава до предлагане на осем групи мерки, които да разрешат откритите пречки пред конкуренцията. В предходни анализи – от 2011 г. и 2016 г. – КЗК установява редица проблеми пред развитието на конкуренцията в сектора и също предлага мерки за решаването им. През 2009 г. се констатира, че Лукойл има господстващо положение в производството на течни горива, а през 2012 г. – и на пазара на едро.

С решение от февруари 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията налага имуществена санкция от над 67 млн. лева на Лукойл България заради „злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите." От анализа е видно (без това да е изненада), че Лукойл България контролира повече от половината от пазара и е лидер при търговията на едро с моторни горива, като също така е част от вертикално интегрираната група предприятия на Лукойл, която притежава „уникална за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните потребители". Стратегията на компанията е да прилага т.нар. ценова преса. В резултат, конкурентите, които единствено биха могли да повлияят върху ценовата политика на Лукойл, не биха могли да се противопоставят ефективно в ценово отношение, което води до отлив на клиенти, финансови загуби и напускане на пазара. Отстранявайки конкуренцията, „такова поведение същевременно води до намаляване на стимулите за навлизане и разрастване на потенциални нови търговци и инвеститори на пазарите на горива, в резултат на което в крайна сметка ще бъдат увредени крайните потребители".

С решение от април 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията налага имуществена санкция от над 195 млн. лева на Лукойл България заради „злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната." Анализът на КЗК, който е основа за установяване на нарушението на закона, сочи, че „предприятията прилагат цялостна стратегия, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които, прилагани последователно и съвкупно в период от над 5 години, поставят бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го изцяло или правейки го икономически неефективен. ... Дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива." Данните за пореден път потвърждават и публично известния факт, че най-големите капацитети на данъчни складове в страната са собственост на господстващото предприятие, което ограничава достъпа до тях.

Накратко, стотици страници анализи, документи и статистика се свеждат до очевАдната свръхконцентрация на пазара около един основен играч. Докато на повърхността страстите са около това дали има риск руснаци (отново) или непрозрачни българи да придобият активите от напускащия Лукойл, важният въпрос с дългосрочни измерения е доколко КЗК ще влезе в ролята си и, стъпвайки на поредица свои предходни анализи и производства, ще допринесе за промяна на структурата на пазара на горива, разширяваща свободната конкуренция.

QOSHE - Време е пазарът на горива да се отърве от господстващия гигант - Лъчезар Богданов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Време е пазарът на горива да се отърве от господстващия гигант

11 0
16.12.2023

След повече от година на спорове около смисъла и действителните ефекти от дерогацията по въвеждане на забраната за внос на петролни продукти от Русия изглежда политическите партии и коалиции, подкрепящи правителството, стигнаха до решение – износът на горива, произведени от руски нефт, се забранява от началото на 2024 г., а от 1 март и вносът на суров петрол от Русия. Това, очаквано, насочи вниманието към реакцията на компанията Лукойл, която в официално изявление от миналата седмица вече допуска и продажба на бизнеса си в България. Естествено, политиците се включиха с ответна инициатива – евентуална сделка да може да се случи само след одобрение на поне 2/3 от народните представители. Впрочем, Лукойл вече продаде рафинерията си в Сицилия по-рано през тази година, така че България далеч не е в „непознати води".

Оставяйки настрана навлизането на законодателната власт в територия, която приляга по-скоро на изпълнителната, дебатите като че ли са фокусирани единствено върху това кой и какъв ще е купувачът и то най-вече дали ще е свързан пряко или косвено с Русия. Буди недоумение защо до момента не се коментира ключовата роля, която би следвало да има Комисията за защита на конкуренцията. Ако има житейска ситуация, в която почти без уговорки всеки би очаквал един независим регулатор да се намеси и да приложи информирано и безпристрастно конкурентното законодателство, това безспорно е прехвърлянето на собствеността на най-голямото предприятие в националната икономика. И не става въпрос просто за размер – Лукойл в България е вертикално интегриран конгломерат, опериращ рафинерия, тръбопроводи, данъчни складове и бензиностанции (и още много други дейности).

Ето защо трябва да насочим внимание не към произхода на евентуален........

© 24 Часа


Get it on Google Play