2026 г. започна по инерция и още в началото ѝ видяхме два сигнала от най-утвърдената и влиятелна демокрация - САЩ - в посока на имперско мислене и автокрация.

Военната операция срещу Мадуро във Венецуела доведе до отвличането на един и инсталирането на друг, по-удобен диктатор, готов да предостави петрола на страната си на американците. Тази операция не се различаваше много от опиумните войни, при които британците са пращали канонерките си, за да отворят пазарите на Китай за техни стоки.

Като прибавим и претенциите на президента Тръмп за "придобиване" на Гренландия дори и с военна сила, впечатлението, че сме се върнали във времената на откровения и безсрамен империализъм не може да бъде избегнато.

По отношение на автократизацията отново САЩ дадоха много тревожен пример с действията на своите имиграционни власти, които стрелят и уви, убиват хора при много съмнителни обстоятелства и с меко казано спорни оправдания. У нас вече имаше случаи на безпричинно държани по арести и затвори хора от политическата опозиция. Когато държавните институции в най-старата модерна демокрация се използват за партизански цели и то на цената на човешки животи, това дава криле на автократите по света. Путин, Си Дзинпин, Ким Чен Ун и всички останали аспиранти на диктатурата имат основание да смятат, че светът на 2026 г. е техен: единственият въпрос е как ще си го поделят.

Може ли наистина човечеството да се върне в 18-и и 19-и век и да забрави уроците от ужасните военни конфликти и страдания, до които комбинацията от империя и автокрация води? Отговорът е, че може, но това далеч не е неизбежно. Също така е вярно, че два пъти в една и съща река не може да се влезе, което означава, че светът днес е много различен от този от предходните столетия. Различието не трябва да успокоява никого обаче, защото то може да е за добро, но също така да предизвика и трагедия с непознати до сега мащаби поради новите средства за масово унищожение. Ако историята ни учи на нещо, то е че всяка следваща голяма имперска война е много по-деструктивна от предходната, като жертвите нарастват експоненциално.

Единственият позитивен фактор, който може да бъде отбелязан в сегашната ситуация, е, че за разлика от 18-и и 19-и век днес народите на държавите и особено тези в демокрациите имат думата при вземането на важни и съдбовни........

© Клуб Z