We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Русофилството в Белград не е глупост или продажност. За разлика от София

4 0 0
25.01.2020

Предпоставката, че България поддържа със Сърбия тип отношения, определени от предстоящо членство на Белград в ЕС може да се окаже изпразнена от съдържание. Днешна официална Сърбия наследи от миналото си три определящи политиката й позиции, с които всеки, който желае да поддържа адекватни отношения с Белград трябва да се съобразява.

Първо - неугасващият стремеж за регионални балкански обединения под хегемонията на Белград. Сърбия нито се е примирила, нито ще се примири с поражението, което й бе нанесено в края на пост югославските войни, с което на сръбската квази империя на Балканите бе поставен край. Сръбската политика умело използва реалности като юго носталгията, битуваща в бившите съюзни републики (която има същия произход като българската носталгия към комунизма, но в югославския случай има значително повече основания). Правят се системни опити за гъвкаво сътрудничество и обединени инициативи на интелектуалци и представители на артистичните среди от бившата федерация, а сръбската инициатива обикновено се оказва водеща. Последният опит за политически проект, възраждащ югославски реалности бе т.нар. "малък Шенген" - за който в балканските столици се шегуват, че е пореден вариант на "голяма Сърбия".

Втората особеност на политическото наследство на Белград е стремежът да се води многоизмерна политика на "необвързаност". Титова Югославия бе ключов играч в Движението на необвързаните по време на Студената война, което пряко съответстваше на гъвкавото балансиране на Белград между Изтока и Запада. Днес предпоставките за подобен ефективен баланс не са толкова благоприятни, но културата на гъвкава необвързаност е съхранена сред сръбския политически елит и тя носи определени позитивни резултати. Сърбия развива успешно изгодни отношения с Москва, Пекин, Анкара, Париж и - до известна степен - с Брюксел и........

© Клуб Z