We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Невидимите

2 0 0
05.07.2019

Ванчето е божия птичка на колективно квартално отглеждане. Седи на парапета пред супермаркета, до нея транзистор със сгъваема антена. Червисана е като при земетресение от девета степен по скалата на Рихтер, тук-там лакирана. Редува кафе и бира. С нея сме в изрядни финансови взаимоотношения. Тя ми иска пари за кафе, аз й давам петдесет стотинки, тя ми връща десет. Защо? Защото кафето от автомата струвало четиридесет стотинки. Рядко срещана коректност. Ще те черпя една бира, казвам й друг път и влизам в супермаркета да купя. Тя се провиква след мен: „Купи ……. (изпуснато, за да няма продуктово позициониране), че е най-евтина.“ Ванче, викам, да бях министър-председател, щях да ти възложа ти да купиш бойните изтребители, за да съм сигурна, че няма лъжа, няма измама.

Днес Ванчето ме титулува Добрата фея. „Кой ядоса Добрата фея?“ Ванче – викам, – не съм ти казвала какво работя, аз съм журналистка. Ванчето повтаря на себе си: журналистка. После си го казва на срички: жур-на-лист-ка. И накрая казва: „То си личи, че си възпитана.“ Моята работа е да пиша – казвам, – и никой не ме е ядосал, а просто вече се чудя какво да напиша, думите ми свършиха, нищо не се променя, не знам какво и как да го напиша. „Пиши за живота – казва Ванчето, – животът е най-важното, за другото не се ядосвай, само за живота.“ Теб страх ли те е от нещо – питам я. „Да. От Исус!“ От Исус? Че той страшен ли е? Ванчето мисли около половин минута: „Не е страшен, ама е справедлив.“ И какво от това, ти не си направила никому нищо лошо, че да те накаже. И тук Ванчето казва: „Точно от това ме е страх – да не направя нещо грешно. Всеки час мисля да не сгреша нещо.“ Боже,........

© Клуб Z