We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Арктика. Глобалното затопляне носи „политическа зима“

4 0 0
22.06.2019

На много малко от съвременните проблеми се обръща толкова голямо международно внимание като на глобалното затопляне. Инициативи като Парижкото споразумение, макар и неособено амбициозни откъм обхват, доказват, че държави с конфликтни цели, интереси и политики могат да действат съвместно поне в едно направление – ограничаване на щетите от климатичните промени.

Полюсите са регионите, които са най-потърпевши от глобалното затопляне. С намаляването на ледовете се разкриват тъмните океански води, които привличат повече слънчева светлина и така топенето нараства.

По данни на НАСА през септември 1980 г. ледниците на Арктика са заемали 7,90 млн. кв. км, докато през същия месец миналата година – едва 4,60 млн. кв. км. Според проучване на ООН има вероятност до средата на века ледовете на практика да изчезнат.

Същевременно с топенето им се разкриват арктически коридори, които в бъдеще могат да ускорят хода на световната търговия и богатите на залежи от изкопаеми горива полярни води.

Глобалното затопляне открива в Арктика нови възможности пред страни като САЩ, Русия и Китай да спечелят стратегическо предимство на световната сцена.

Външните политики на Тръмп, Путин и Цзинпин са вдъхновени от постулатите на политическия реализъм – те се стремят да увеличат силата си на всяка цена, без да отделят време и енергия за размисли доколко морално е поведението им.

Така редом с климатичното затопляне на Арктика все по-често ще наблюдаваме и предвестниците на настъпващата „политическа зима“.

За да се опази регионът, през 1996 г. е създаден Арктическият съвет. В него членуват 8 държави – САЩ, Русия, Канада, Дания (която представлява интересите на Гренландия и Фарьорските острови), Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия.

Със статут на наблюдателки са още 14 държави, сред които и Китай (от 2013 г. насам).

На 6 и 7 май 2019 г. се проведе заседание на съвета. На него държавният секретар на Съединените щати Майк Помпео изрази задоволство за откриващите се чрез топенето на ледовете арктически транспортни маршрути.

„Постепенното намаляване на ледовете отваря нови морски коридори и нови възможности за търговия, които притежават потенциала да съкратят времето за пътуването на корабите между Азия и Запада до 20 дни – заяви Помпео. – Арктическите морски линии може да се превърнат в Суецкия и Панамския канали на XXI век.“

Думите му съвсем не са непремерени. По данни на енциклопедия „Британика“ разстоянието между Лондон и Токио от 23 600 км (през Суецкия канал) може да се съкрати до 12 870 км.

Най-големите транспортни връзки в Арктика са Северозападният морски път (Northwest Passage – на север от Канада и Аляска) и Северният морски път (Northeast Passage – покрай Северна Евразия).

Големи надежди се възлагат на Трансполярния морски път, който ще „разцепва“ Северния ледовит океан на две и ще заобикаля изключителната икономическа зона на полярните страни. Според някои специалисти той ще се превърне в предпочитания арктически коридор до 2030 г.

Енергетика

В речта си пред Арктическия съвет Помпео представи и друга апетитна черта на региона – богатите залежи на полезни изкопаеми:

„Тя........

© Клуб Z