We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Възможна ли е "икономика на добавената стойност" в България

6 0 0
20.06.2019

Своеобразна програма за "икономика на добавената стойност" публикува в личния си блог ресорният вицепремиер Томислав Дончев. Без претенциите да е управленска, Дончев прави ретроспекция на състоянието на държавата през изминалите 30 години и дава своето виждане за това към кои отрасли трябва да насочим усилията си. "С днешната палитра стоки и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните работници и техните умения, скоро ще достигнем своя лимит", предупреждава вицепремиерът. И призовава: "Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона."

Клуб Z публикува тази рецепта за "търсене на "добавена стойност", "нова индустрия" и "трансформация"" със съгласието на автора и без редакторска намеса (с изключение на оригиналното заглавие, което е "Време за икономическа трансформация") с идеята, че когато един вицепремиер говори, макар и в лично качество, то казаното от него има потенцията да се превърне в управленска политика. В противен случай остава в сферата на добрите намерения.

Икономиката в Еврозоната продължава да губи скорост

Вместо въведение

Всяка сфера на обществения живот преминава през фази, които логично са предопределени от натрупванията на знание, опит и капитал по извървения път. Икономиката не прави изключение. Въпрос на обществена зрялост е необходимостта от промени да бъде уловена в аванс и навреме да бъдат очертани посоките и скоростта на процесите, генериращи промяна за преминаване на следващо ниво.

В състояние сме да направим синтезиран прочит на икономическата ни реалност и да откроим ключовите предизвикателства. И не само онези, които задават макро картината, а и тези, които по конкретен начин влияят ежедневно на резултата от работата ни.

Усещането, че всеки ден вършим нещата по-добре от вчера, е необходимост и то трябва да бъде подпомогнато с конкретни действия, инструментариум, воля и ресурс за прилагането им.

В опит да напипаме вярно пулса на своето развитие и съпоставителните си икономически предимства, трябва да бъдем честни пред себе си, очертавайки постигнатото в последните 30 години. Необходимо е и да бъдем дръзки при формиране на посоката в следващите поне 10 години.

През последните 30 години, България беше подложена на значителни политически, икономически, социални и ценностни промени. Въпросният период се характеризира с политически преход (демократизация), смяна на външнополитическата ориентация на страната (членство в ЕС и НАТО), промяна на икономическия статус в различни посоки за голяма част от населението, мащабни процеси на вътрешна и външна миграция. Някои от тези процеси, като демократизацията и външната миграция, вече са с различна динамика, докато влиянието на други продължава да е осезаемо. Пример за това са ценностните трансформации и търсенето на справедлив баланс в социално- икономическите ареали.

Като резултат от прехода, въпреки противоречивите интерпретации, страната подобри икономическия си потенциал. По данни на Световната банка, към 1989 г. БВП е близо 22 млрд. щ. д. по текущи цени (към 1987 е 28,1 млрд. щ. д.), през 1996 е 10,11 млрд. щ. д, а през 2017 е 58,221 млрд. щ. д. Дори и според най-консервативните анализи БВП като минимум се удвоява за 30 години преход.

Този процес не следва проста прогресивна зависимост – големият срив през 1990-1991 г. показа несъстоятелността на социалистическата икономика, а кризата от 1996-1997 г. беше „цената“, която платихме за неизвършените реформи и липсата на благоразумие в управлението на парите, банките и публичните финанси.

Способността за ясен синтез и трезва оценка на изминалите събития е ключово умение на успелите нации. Трудно би било да осъзнаем как сме стигнали до тук, ако не можем да осмислим етапите, през които сме минали.

В началото беше преходът към пазарна икономика (условно от 1989 – 1997/8 г.). През този период както икономическите оператори, така и голяма част от гражданите, не само разбраха, но и се научиха да следват пазарните механизми. Преходът стартира при почти изцяло одържавено стопанство, натрупани огромни дисбаланси между търсене и предлагане, изключителна зависимост от централизираното договаряне на инвестиции и доставки в рамките на социалистическия лагер.

В тази среда се откриха две „писти“ за успех. Едната беше използване за лични цели на привилегирован достъп до публичен ресурс, обществени имоти и сгради или управлението на държавните предприятия. Втората беше автентично бизнес усилие по предлагането на пазара на доскоро дефицитни потребителски стоки и услуги. За първия модел историята ще даде политическа и морална оценка. Избралите да тръгнат по трудния път успяха да развият пазарно мислене, а мнозина, включително и по болезнен начин, разбраха какво означава предприемачество, конкуренция, риск.

Последва смяна на собствеността и икономическото стабилизиране и възстановяване (условно от 1995/6 г. до началото на 21-ви век). Основните процеси бяха приватизацията, навлизането на чужди инвестиции и отваряне на бизнеса към пазарите на развитите европейски икономики. Държавата активно се раздели със собствеността си и отвори сфери за частно предприемачество, които дотогава бяха държавен монопол. Бизнес моделите на този етап от развитието могат да се разделят най-общо на два. Първият е приватизация и последващо преструктуриране за ефективност на разходите, но понякога и за въвеждане на нови продукти и навлизане на нови пазари. Вторият разчита на новосъздадените възможности за експорт на земеделска продукция, стоки, туризъм или международен транспорт. Сходствата между тях са ниските разходи в България, както на заплащането на труда, така и цените на имоти, хотели, енергия, все още работещи машини или цели предприятия. С редки изключения бизнес моделите, разчитащи на подценените активи и труд, не изискваха големи инвестиции в оборудване и технологии. Типичните бизнеси „на ишлеме“ предлагаха базова, нискотехнологична обработка с елементарни машини, или неквалифициран нископлатен труд.

Третият етап се очерта от ясната перспектива за членство в ЕС и възможностите за отваряне към общия пазар, за експорт, за бурно навлизане на преки чуждестранни инвестиции и неизбежно последвалото прегряване на икономиката (условно от 2006- 2008г.). Съчетанието между глобална кредитна експанзия и вече сигурното присъединяване на България към ЕС създадоха условия за инвестиционен балон. Това обаче беше фалшив, привиден дивидент от членството, генерирал грешни стимули и насочил предприемачески усилия, чуждестранен и местен капитал, банкови кредити в дейности, които скоро се оказаха несъстоятелни.

Заедно с това българската икономика започна да се възползва от първия автентичен „дивидент“ от членството в общия пазар на ЕС. Българският бизнес започна да се интегрира постепенно във вериги на добавена стойност на европейски производители, както и да увеличава присъствието си в онези пазарни ниши, които отговарят на съществуващите сравнителни предимства на българските стоки и услуги. Между 2002 и 2017 г. износът за ЕС на произведени в България стоки нарасна повече от 5 пъти – от 3,7 млрд. до 19 млрд. евро.

Наличният човешки капитал от образовани български математици, химици, програмисти, счетоводители, хора с добри познания на поне един чужд език, се „пакетира“ за успешна продажба на глобалния пазар на услуги. Така възникна и започна да се развива аутсорсингът в областта на ИТ, финансово обслужване, лабораторни тестове, дистанционно обслужване на клиенти и т.н.

Последният етап беше глобалната финансова криза и възстановяване в условията на реален силно конкурентен външен пазар (условно от 2009 – до днес). Настъпи рязко охлаждане на инвестиционната активност като резултат от международната икономическа криза. Изчерпаха се и част от ефектите от предприсъединителния период, свързани с придобиване на собственост върху дружества в страната, като и спекулативните потоци, насочени към недвижими имоти и строителството. Икономиката изпадна в рецесия, последвана от плах и скромен растеж. Въпреки тези негативни ефекти, започнаха осъзнати процеси на адаптация в бизнеса. Пропуснатите възможности за имотни спекулации се трансформираха в увеличаване дела на индустрията в БВП, заедно с този на ИТ услугите, туризма и аутсорсинг дейностите. За сметка на това се свиха строителството, операциите с недвижими имоти, селското стопанство и финансовия сектор. От дистанцията на изминалото десетилетие можем да кажем, че експортно-насочените производства и услуги бяха „двигателят“ на икономическото възстановяване – износът на стоки нарасна с 2,4 пъти, а на ИТ и аутсорсинг услуги – близо 5 пъти.

Влияние върху развитието на българската икономика през този период имат........

© Клуб Z