We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Търси ли ни пастирът? Изповед на изгубената овца

4 0 0
11.05.2019

Пиша този текст с убеждението, че съм една от много. Ние сме стотната бройка. Заблудената стотна овца в стадо от още 99 безгрешни представители на ангелския свят. Ние сме сбъркалата пътя, отлъчилата се стотна овца.

„Пастирът оставил останалите 99 овце и отишъл да търси изгубената. Когато я намерил бил много щастлив.“ (Лука 15:4) Ние чакаме да бъдем намерени и пренесени на раменете на пастира обратно в истинския ни дом на ангелския свят.

Търси ли ни пастирът?

Кръстена съм под давление на едната си баба, другата си имаше свой персонален господ, с който си шепнеше в трудни моменти не в църква, а там, където я е заварил моментът. Не съм изключение, в много семейства беше така. Вярващата ми баба ме заведе в черква да видя икона, когато съм била на около пет. Дядо Боже ми се видя прегладнял, а дядо поп преял.

Бабата на Елена внесе допълнително смут в душата ми. Когато Юрий Гагарин излетя, хлапетата от махалата отидоха да дразнят бабата на Елена, че няма бог, ето Юрий Гагарин се качи на небето и не го видя. „Че той не е на небето, в нас е“ – рече най-спокойно бабата на Елена и продължи да си преде една нишка, дълга колкото живота й, защото не я бяхме виждали без хурка и къделя.

Капакът на нерелигиозното ми образование сложи майка ми, която при поредното си въображение, че скоро земните ѝ дни ще свършат, рече: „Да не вземете да ми извикате поп, аз съм вярваща“. От цялата тази бъркотия отрано разбрах, че има разлика между вяра и религия, между черква (сграда) и църква (институция), между Исус от иконата и Исус в бабата на Елена, между дядо поп и пастира в евангелието на Лука.

Сега, като възрастна, се определям като загубената овца. Загубена не на много голямо разстояние – това ми стана ясно в една драматична вечер, в която се разминахме със смъртта на косъм........

© Клуб Z