We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Защо „Ислямска държава“ няма да умре

5 0 0
19.04.2019

Багуз падна. На 23 март т.г. последното укрепление на т.нар. Ислямска държава беше превзето от Сирийските демократични сили. Подкрепяните от САЩ кюрдски милиции свалиха знамето на групировката и посветиха победата си на всички хора по света.

В Сирия и Ирак обаче празнуват само властите. Експертите са категорични – халифатът на Абу Бакр ал Багдади, който в апогея си се разпореждаше със съдбите на близо 10 милиона души, все още е заплаха. Американските войски се изтеглят от региона, Турция предприема опити да смачка кюрдите, а Русия и Иран смятат победоносно да разделят Сирия на зони на влияние.

Един въпрос обаче остава отворен – наистина ли радикалната групировка от Рака е победена?

Въпреки че загуби огромна част от своята територия, а бойците ѝ намаляват с всеки ден, самопровъзгласилият се халифат с водач Абу Бакр ал Багдади продължава да поема отговорност за терористични нападения из целия свят. Привържениците на групировката в „Дар ал харб“, или "Домът на войната", продължават да се множат и да избиват „неверници“. Изглежда, докато губеше своите пространни територии в Ирак и Сирия, „Ислямска държава“ успя да спечели битката за сърцата и умовете на своите последователи. И това има своето логично обяснение.

След Арабската пролет от 2011 г. в размирните страни на Близкия изток станахме свидетели на възхода на едно религиозно движение в сунитския ислям, което има потенциала да промени траекторията на полическото развитие в държавите. Салафитски партии като "Ан-Нур" в Египет никнат като гъби, а "Мюсюлманско братство" има клонове из цяла Европа и се ползва със сравнително доверие сред западните си партньори. Чуждестранните анализатори ги смятат за умерени последователи (в сравнение с „Ислямска държава“) на така наречената политика за „чистия ислям“ и преобладаващото мнение е, че с тях може да се преговаря. Това обаче не се отнася за радикалната джихадо-салафитска организация на „Ислямска държава“. В идеологията на терористичната групировка са очертани няколко теологически постулата, които ѝ позволяват да продължи да сее смърт дори без да да бъде държава в истинския смисъл на термина.

Наричат себе си „гураба“ – странниците. Убедени са, че са единствените последователи на „ас салаф ас салих“ – праведните предци (смята се, че праведните предци са първите три поколения мюсюлмани, живели след смъртта на пророка Мохамед) и че само те са призвани да поведат битката срещу неверниците. Те са т.нар. Ислямска държава и се различават от всички други салафитски секти в света.

Практикуват ултраортодоксалния уахабитски салафизъм – буквален и свръхтекстуализиран прочит на Корана, Хадисите и Сунната. Отричат философските съждения и рационализацията на религията (калам) с цел адаптирането ѝ към съответните исторически времена. Практикуват повсеместен такфир – обвинение в неверие, като освен друговерци под ударите на теологичните им присъди попадат почти всички други течения на исляма. Теологичният императив за „верността и отхвърлянето“ им дава усещането за сигурност във вярата и изповядването ѝ. Това означава, че........

© Клуб Z