Колеги българи, ако човек иска да си направи пържени картофи, първо трябва да установи какво не му трябва. Не му трябва праз. Не му трябват радиатори. Не му трябва реформа на съдебната система. Чехли може и да потрябват. Не, чехли също може да потрябват, но по други поводи.

Добре е да има и някой, на когото му се ядат пържени картофи. Но в никакъв случай не бива да бъркаме тези, които казват, че им се ядат пържени картофи, с тези, на които наистина им се ядат, и с тези, които наистина ще ги хапнат. Едните казват, другите искат, третите хапват. Това е като при чехлите — има сини, черни и твоите.

Като открием какво не ни трябва за пържени картофи и го отстраним, като осигурим и проверени хора, които не само говорят хубави неща, но и реално ще седнат да ядат, пристъпваме към търсенето на торба. Защото картофите съществуват в две домакински състояния — в хладилника и „ми, забравих“.

Избираме торба. Не торбичка, не чувалеста, торба. От плат. Найлонката е причината да падне комунизма, защото даже нея я е нямало.

После намираме място, където има картофи. Местата, където няма картофи, също са важни, но не и в тоя........

© Клуб Z