Русия отдавна не се защитава с факти, а с настроение. Не с икономически анализ, а с патос. Не с обяснение как точно санкциите уж не ѝ влияят, как работи икономиката ѝ под натиск, кои хора и с какви умения крепят тази система. Достатъчно е да се повтори, че това е „велика държава“, „силен народ“, „особена цивилизация“. И въпросите стават почти неуместни.

С армията е същото. Години наред слушахме, че е втората в света, почти равна на американската, само че по-скромна и затова недооценена. После дойде реалността. Армията, която щеше да вземе Киев за три дни, се провали още в първия си голям залог. При Хостомел не видяхме военен гений, а катастрофа. Колоните към украинската столица не показаха мощ, а разпад на логистика, командване и елементарна подготовка. Митът за страховитата руска сила започна да се рони още тогава.

Точно там се пропука и другият голям разказ — за „руската душа“, която уж стои над материалното, над дребната сметка, над прагматичния Запад. Само че тази метафизика работи на петрол. Когато цената на петрола се качи, Путин изглежда по-уверен, говори по-твърдо, позира като човек, овладял историята. Когато приходите се свият, позата изчезва. Не........

© Клуб Z