Автор: Петър Воденски, epicenter.bg

Времето тече много бързо – не онова време, което се измерва с часовниците, а времето в геополитиката. Само преди трийсетина години двуполюсният свят, начело със САЩ и СССР, със съюзници – съответно - страните от НАТО и Варшавския договор, се спомина. Остана само ХегемонЪТ, който да управлява света еднолично, а някои напреднали политолози, вземайки повод от нашумялата книга с подобно заглавие, дори заговориха за „края на историята“.

Но погледнато в дълбочина, всичко днес е проекция на процеси, които текат постоянно. Процеси не в библейския смисъл на борба между доброто и злото, а борба на „единия процент“, или „дълбоката държава“, за запазване и умножаване на благата, които притежават от столетия. Може да вземем пример от good old Karl Marx – формулата за това днес е „стремеж към власт, която дава пари, които дават още власт, която дава още пари“, и така до безкрай, за тях няма значение колко жертви ще оставят след себе си в тези стремежи. (Има го и при Макиавели, но в по-различен контекст).

От такава гледна точка, „от самолет“, нека разгледаме действията на САЩ след падането на Берлинската стена. Реномирани тинк-танк анализи очертаваха пътя на САЩ към запазване на господството. Главната опасност идваше от КНР, като най-важното бе да не се допусне прекомерното сближаване на Пекин с Москва. За целта трябваше да продължи отслабването на Русия и поставянето й в подчинено положение на САЩ, по възможност с разпадане на Русия на много държавици. Това минаваше през ликвидиране на икономическите връзки на Русия с Европа (размяна на руски енерго-и-други ресурси за европейски технологии). За САЩ нямаше значение, че това би довело Европа до тежки загуби в икономиката и отслабване на ролята в решаването на световните проблеми, с други думи – до „зануляване“ на Европа. Това дори бе един от желаните странични резултати.

Пътят към постигане на тези дългосрочни цели на „единия процент“ минаваше през използване на икономически, културни, военно-политически, разузнавателни и други инструменти, например мека сила (щедро финансирани НПО) за издигане чрез обратно селектиране в политиката в различните държави на удобни политици със зависимости. Това изискваше години целенасочена работа. (В скоба - свидетели сме на това и в България за последните 35 години – няколкото автентични дисидента в България, лежали в затворите за политическа дейност при предишния режим, след 10 ноември някак много бързо бяха заменени с никому неизвестни дейци, инсталирани първоначално на грантове в НПО и медии и с умел пиар „развъртени“ пред публиката със „съответен сос“ за добро преглъщане на тази манджа. Така, за няколко десетилетия и с отрицателна селекция у нас на политици-ръководители, стигнахме до срастване на заграбения чрез приватизацията капитал с криминалните структури, с други думи, мафиотски модел на държавата. Начело на която бяха все хора със зависимости. Постъпваха много сигнали, но съответните разследващи и съдебни власти у нас си затваряха очите).

Но да затворим скобата и да се върнем от местните нашенски си екзотики към геополитиката. Предначертаната стратегия бе отлична и изпълнението й също бе отлично – с някои малки грешки, една от които бе, че разузнаването „проспа“ инсталирането на Путин в Кремъл. Разчитаха, че той е човек на Елцин, че е демократ и либерал до мозъка на костите си, че ще е лесен за манипулация и контрол, но сгрешиха.

В същото време, останалите „тирета“ от стратегията бяха изпълнявани търпеливо и ефикасно. На власт в Европа се настаниха „правилно селектирани“ хора, от типа на Урсула и Кая – зависими и удивително посредствени. Ръководители от същото ниво приеха безропотно унищожаването (с тероризъм) на нефтопроводите Северен поток I и II, водиха разследване с години, за да установят очевидното – изпълнителите са украинци, вероятно по заповед на Киев, а за поръчителите – нищо. Ни-щич-ко! Икономическият мотор на Европа – ФРГ – вече се деиндустриализира, успелите да се спасят от банкрут германски фирми се изнасят в чужбина, но това сякаш не тревожи канцлерите на страната, които продължават да работят за милитаризиране с цел „бой по Русия“ – е, проблем е, че много малко са желаещите в Германия да се запишат в армията и да умират на Източния фронт, но това, всъщност, е симптом за цяла Европа.

И понеже все още има хора, които наивно питат „чий е Крим“, „кой е агресорът и кой – жертвата“, нека отново припомним.

24 февруари 2022 не беше начало. Започналата тогава война бе следствие на процеси, започнали много по-рано. (Ставащото в Украйна се нарича в Москва Специална военна операция, както са наричани всички подобни военни операции през последните десетилетия – операция „Атила“ на Турция в Кипър, операцията на НАТО в бивша Югославия,........

© Гласове