Автор: Скот Макконъл, htheamericanconservative.com

След 2014 г. демократите се превърнаха, ако перифразираме израза от десетилетието на Иракската война, във военната партия на Америка. Малцина предвиждаха това. Репликата на Барак Обама към антируския ястребизъм на Мит Ромни по време на дебата през 2012 г. – „80-те години на миналия век си искат обратно външната политика“ – затвърди отдавнашното мнение, че демократите са ориентирани към миротворчество повече от републиканците. Тогава никой не го осъзна, но думите на Обама белязаха края на една епоха, която беше започнала с Юджин Маккарти и Джордж Макгавърн.

Четири години по-късно Доналд Тръмп нарече Иракската война голям сочен провал и с това спечели предварителните избори в Северна Каролина срещу съперник, който отказваше да признае катастрофата. Осем години по-късно демократите бяха замаяни от подкрепата за Камала Харис от бившата конгресменка Лиз Чейни и нейния баща Дик. Последният беше движещата сила в администрацията на Буш за войната в Ирак и главният оркестратор на лъжите за нейното оправдаване. Той никога не изрази съжаление за действията си и за ужасяващата касапница, до която те доведоха. Бил Кристъл, който еволюира от най-важният поддръжник на Иракската война в консервативната журналистика до „Никога Тръмп“ и поддръжник на Камала, отъпка пътя. Открити писма в подкрепа на Камала от застаряващи ястреби на външната политика от републиканската партия се превърнаха в главен инструмент в кампанията за утвърждаване на нейната външнополитическа състоятелност.

Не е ясно дали бившите членове на втората администрация на Буш ще си осигурят роли при президентство на Харис. Но те имат причина да се надяват. Независимо от очевидните разлики в биографиите, У. и Камала имат много общо. И двамата изглеждат добре и са извънредно фотогенични. Нито един от тях не разви и най-малка репутация на политическа мъдрост и тежест. Сред възпитаниците на военните катастрофи на Буш, които търсят нов политически проект, Камала се вписва в сметката с по-голяма лекота, отколкото Обама, който беше идеологически опонент, или Хилари Клинтън и Джо Байдън с техния десетилетен опит във Вашингтон и собствена добре развита политическа мрежа. А очевидно и с повече готовност от Доналд Тръмп.

След като кръгът на Кристъл и Чейнитата се преместиха при Харис, Доналд Тръмп опита да създаде на републиканската партия образ на по-малко войнолюбивата от двете партии. Това е работа, която е в процес. Има много изтъкнати ястреби сред републиканците, които се надяват да му попречат. Но ако погледнем към кампанията на Тръмп, най-видимите и активни негови поддръжници сега са кандидатът за вицепрезидент Джей ДиВанс, който от самото начало е най-изявеният скептик в Сената относно войната в Украйна, и Тълси Габард, бивш член на конгреса от демократическата партия, чиято коса посивя преждевременно по време на първата ѝ обиколка като военен лекар в Ирак. Прибавете към тях Робърт Ф. Кенеди Мл., чиито проницателни анализи на Украинската война и разширяването на НАТО може би бяха причина той да стане силно неприемлив за демократическия естаблишмънт. През септември Кенеди написа материал, заедно с Доналд Тръмп Мл., в който призоваха за преговори с Русия. Те изтъкнаха съобщението за предстоящи промени в ядрената доктрина на Русия, която преди това заявяваше, че тези оръжия могат да бъдат използвани само ако суверенитетът на руската държава е под заплаха. Кенеди е може би единственият известен американски политик, който действително разсъждава и говори за Кубинската ракетна криза от 1962 година. Баща му и чичо му, разбира се, изиграха критична роля за връщането на света от пътя към Армагедон.

Тълси и Р.Ф.К. младши за Кристъл и Чейнитата е размяна, която повечето поддръжници на Тръмп биха одобрили. Официалните представители на демократите изглежда също я приветстват, въпреки че човек би си помислил, че ще има известни опасения сред избирателите на демократите извън групата на Джил Стайн (кандидат за президент на САЩ от Зелената партия на изборите през 2012, 2016 и 2024 гг., която бе арестувана през април при участието ѝ в мирен протест срещу войната в Газа – б.пр.)

Политическият обрат не е само в преминаването на другата страна на няколко десетки личности, и не е само във връзка с външната политика. Това все още не е добре разбрано. Черевено-синята електорална карта от времето на Обама-Ромни през 2012 г. е много подобна на днешната, което може да подведе някого да заключи, че културните битки и коалиции от онова време продължават по много сходен начин, усилени от социалните медии. В някаква степен е така – полунеофициалната подигравка, която Обама изрази по отношение на всички, които „държат на оръжието и религията си“, вероятно се споделя от повечето демократи днес.

Но разделението се разви и задълбочи от 2012 г. насам. Ако някой демократ беше посочил руски заговор като причина за загубата на изборите още през 2012 г., а не през 2016 г., прогресивният свят щеше да бъде повече или по-малко озадачен. Сега подобни обвинения са предсказуема част от реторичния арсенал на демократическата партия.

Администрацията на........

© Гласове