400 български лекари срещу трансмазнините

В баници, кифли, салати и пици се влагат имитиращи „сирене“ и „кашкавал“

Медиците настояват за пълна забрана на имитиращи продукти

Вредата е бавнонастъпваща и дългосрочна

Над 430 български медици от различни специалности настояват за пълна забрана на разпространението на имитиращи хранителни продукти. Според медиците е наложително да има и сериозен, постоянен контрол и санкции при установени нарушения.

Това показват резултатите от виртуална дискусия, организирана от здравната платформа CredoWeb.

Пред медицинската общност въпроса трябва ли да се забрани използването на имитиращи “млечни” продукти в хранителната промишленост, в магазините и заведенията за обществено хранене.

Лекарите мотивират категоричното си становище срещу храненето с имитиращи продукти, въпреки по-ниската им цена, с безспорните рискове за здравето на потребителите.

Доказано е, че трансмазнините допринасят за възникването и развитието на атеросклеротични сърдечносъдови заболявания, на метаболитен синдром и хронични възпалителни състояния.

Медиците оценяват като недостатъчни действащите разпоредби за ясно обозначаване на имитиращите продукти в магазините, защото това не ограничава използването им в приготвянето на храни, а масова практика е в широкоупотребявани у нас продукти като баници, кифли, салати и пици да се влагат именно имитиращи “сирене”, “кашкавал” и “кисело мляко”, които не могат да бъдат разпознати на вкус.

Още повече, никой не намалява цената на такъв продукт заради това, че в него не е използвано традиционно сирене или кашкавал.

Според последните данни на Министерството на земеделието през 2025 г. у нас са продадени 12 500 тона фалшиви млечни продукти.

В опит да се информират по-адекватно потребителите с какво всъщност се хранят, от края на 2024 г. са въведени изисквания заведенията за обществено хранене да посочват в менюто, когато в ястията се използват имитиращи млечни продукти (напр. “Шопска салата с имитиращ млечен продукт” вместо сирене). Ако не е изрично написано, клиентите имат право да попитат и ресторантът е длъжен да информира дали продуктът е истински или имитиращ.

Масово обаче това правило не се спазва, а и все още малко потребители имат активно отношение по темата, защото вредата от такава консумация е бавно настъпваща и дългосрочна. Тя не може да се установи непосредствено след храненето с имитиращия продукт, коментират експерти по храненето и организации за защита на потребителите.

Дискусията в здравната платформа за имитиращите продукти имат подкрепата на Българския лекарски съюз за сезиране на всички имащи отношение към темата институции, а целта е масовото разпространение на имитиращи млечни продукти да бъде преустановено.

Д-р Стоян Стефанов, кардиолог УМБАЛ „Света Екатерина“:

Лошият холестерол е тихият убиец

Лошият холестерол е тихият убиец, защото наличието му е незабележимо, ако не се изследваме. Той не действа сам, а в комбинация с други рискови фактори. Проявата му може да бъде инфаркт, инсулт или внезапна смърт. Затова е необходимо да следим нивата му поне веднъж годишно.

Най-честите придружаващи рискови фактори са възрастта; вредните навици като консумация на алкохол, тютютнопушене; важен е и начинът на живот, свързан с ниската двигателна активност, наднормено тегло; нездравословна диета - приемане на прости захари, трансмазнини, процесирани храни, прекален калориен прием, който води до наднорменото тегло.

Лечението е индивидуално за всеки човек, тъй като най-общо случаите са групирани в четири категории - нисък, среден, висок и много висок риск. Първата стъпка е да определим рисковите фактори, да изчислим сърдечносъдовия му риск и да проверим неговия холестерол доколко отговаря на прицелния и ако има разминаване с 10-15% може да опитаме с промяна в начина на живот, ако е възможно, като се опитаме по естествен път да балансираме отклонението.

Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог в УМБАЛ „Пълмед“-Пловдив:

Най-лошият възможен сценарий е мазно + сладко и мазно + бяло брашно

Проблемът не е в мазнините, а в това какви мазнини, с какво ги комбинираме и колко често ги консумираме, уточнява специалистката.

Истината за това колко мазнини са “разрешени” е изненадваща - 35-40% мазнини в менюто могат да бъдат напълно здравословни, но има уловка. Колкото повече мазнини приемаме, толкова по-малко бързи въглехидрати трябва да присъстват в чинията ни.

Най-лошият възможен сценарий е мазно + сладко и мазно + бяло брашно.

Тази комбинация е рецепта за инсулинова резистентност, целулит и хронична умора.

Съвременната жена консумира твърде много Омега-6 мастни киселини, които се крият в слънчогледово, соево и царевично олио, в полуфабрикати и готови храни и в сладки и солени “изкушения”.

Омега-3 почти липсват, а именно те поддържат кожата млада, намаляват възпалението и подпомагат хормоналния баланс. Затова е добре да добавим в менюто си-3 пъти седмично мазна риба - сьомга, сардина, херинга, а също и други морски дарове и яйца. Това е една от най-простите стратегии за по-добър тонус и по-малко възпаление.

Трансмазнините не се рекламират, но са навсякъде. Често се крият зад безобидния надпис “растителни мазнини” в маргарини, колбаси, сладкарски изделия и фастфуд.

Трансмазнините ускоряват стареенето на кожата, повишават риска от сърдечни заболявания и нарушават метаболизма. Ако има нещо, което наистина трябва да изчезне от менюто - това са те.

Пърженото не е табу, но начинът на приготвянето на храната е ключов. Полиненаситените растителни масла не понасят висока температура. Те се окисляват и стават токсични.

Нашите баби са знаели това инстинктивно - намазвали са тигана с малко сланина. Парадоксално, но това е по-добър избор от пържене в олио.

Не всяко “модерно” масло е полезно. Лененото масло често се рекламира като суперхрана, но истината е, че традиционно не е било използвано за консумация. То се окислява лесно, нестабилно е и при неправилна употреба може да има обратен ефект.

Какво представляват трансмастните киселини

Трансмазнините, или трансмастните киселини, присъстват естествено в месото и млечните продукти от преживни животни. Някои животни естествено произвеждат трансмазнини в червата си и храната от тези животни може да съдържа малки количества от тези мазнини.Съществуват и промишлени или изкуствени трансмазнини, които се създават чрез добавяне на водород към течни растителни масла, за да ги направят по-твърди.Те са известни като най-нездравословните мазнини, които консумираме. Производителите често ги използват в пържени и преработени храни.Защо са опасни1. Влияние върху нивата на холестеролаТрансмазнините повишават нивата на лошия (LDL) холестерол и понижават нивата на добрия (HDL) холестерол. Изследване, публикувано в American Journal of Clinical Nutrition, показва, че има недвусмислени доказателства, че трансмастните киселини повишават плазмените концентрации на LDL холестерола и намаляват концентрациите на HDL холестерола.2. Увеличават риска от сърдечни заболяванияКонсумирането на твърде много храни с трансмазнини увеличава риска от сърдечни заболявания и инсулт, влияе неблагоприятно на множество сърдечносъдови рискови фактори и допринася за повишен риск от коронарна болест на сърцето. Пиемът на трансмазнини е свързан и с появата на атеросклероза.3. Увеличават риска от диабетДоказано е, че трансмазнините допринасят за затлъстяването и диабета. Изследвания от Медицинския факултет на университета Уейк Форест установиха, че диетата с трансмазнини предизвиква затлъстяване в корема и промени в инсулиновата чувствителност.Вредни храниТрансмастните киселини присъстват естествено в някои месни и млечни продукти, но изследванията показват, че прекомерната консумация на промишлени трансмазнини храни е най-опасна за вашето здраве.Трансмазнините присъстват обикновено се използват в пържени храни. Ще откриете трансмазнини в тези храни:• Замразена пица • Моцарелени пръчици • Пакетирани печени изделия • Пакетиран чипс и закуски • Опаковано и охладено тесто • Пържени меса и бързи храни • маргарин • Зеленчуково съкращаване • Кремове за кафе без млечни продукти Как да ги избегнем?Най-добрият начин да избегнете приема на трансмазнини е чрез диета, богата на пресни, пълноценни храни, която включва зеленчуци, плодове, органични меса и бобови растения. Придържайте се към здравословни мазнини, като тези, които се съдържат в зехтина, авокадо, ядки и сьомга.Ако ядете пакетиран хранителен продукт, прочетете внимателно етикета и избягвайте храни, които съдържат частично хидрогенирани масла или други продукти. Дори някои храни без трансмазнини могат да съдържат 0,5 грама на порция, така че прочетете списъка на съставките, за да сте сигурни, че храната всъщност не съдържа тези вредни мазнини.Възможно е трансмазнините да присъстват в преработените храни, но да не са посочени на етикета на съставките. Ето защо намаляването на консумацията на преработени храни е съществено за здравето.

© Труд