Напълно възможно е и следва да се съкратят поне с 1/3 броя на министерствата, държавните и изпълнителните агенции и комисии
Осигуровките, а също и данъчните ставки не трябва да се повишават поне докато България не се присъедини към еврозоната. Не е редно да се прави увеличение и то да се предлага от едно служебно правителство. Това казва в интервю пред „Труд news“ доц. Йосиф Аврамов. Той смята, че е реалистично бюджетния дефицит да е в рамките на 3 процента, но смята, че тази прогноза не трябва да ни успокоява, тъй като са налице и други освен посочените предизвикателства, като едно от тях е очертаващата се рецесия в Германия и преместването на крупни немски предприятия в САЩ и в Китай.
- Господин Аврамов, какви са рисковете, ако 51-вото НС не приеме бюджет за 2025 г.?
- Проектът за Бюджет 2025 следва още през тази седмица да бъде внесен в Националния съвет за тристранно партньорство и на извънредно заседание на Министерския съвет приет още до обяд в петък на 29 ноември и депозиран от министъра на финансите в НС същия още ден следобед или в началото на другата седмица. Макар и в силно редуцирани срокове, комисиите и пленарния състав на парламента могат да го гласуват до 21 декември, който е последния работен ден преди Коледните празници. Съмнявам се това да се осъществи и се очертава бюджета да се депозира от следващия кабинет и да бъде приет догодина. Не е препоръчително да се следва досегашната практика, при която служебното правителство не внася проектобюджета за следващата година, а игнорира законовото изискване за внасянето му до 31 октомври и го предоставя за преработването му от следващия редовен кабинет. Това преработване отнема около 2 месеца, като поне месец ще е необходим за разглеждането му от комисиите и пленарния състав на НС и проектобюджета ще бъде приет в началото на месец април. Дотогава ще се разходва всеки месец по 1/12 от бюджета за предходната година. В случай, че и тази година се повтори досегашната не особено рационална практика, то се очертава бюджетната сфера, в т.ч. държавни и общински болници, образователни структури, общински администрации, МВР, МО и др. 3-4 месеца да дебалансират равномерното разходване на средствата за издръжка. Налице е при подобен прецедент с по-късното приемане на бюджета да настъпи хаос в държавните финанси, свързан с опасност от отлагане и връщане на болни, предвидени за планови операции; обявяване на т.нар. дървени ваканции в училища и университети, поради липса на средства за отопление; отлагане дори на неотложни ремонти и т.н.
- Може ли страната да изпадне в свръхдефицит?
- По-скоро не, но само при умело бюджетиране от страна на Министерството на финансите. За 2024 г. е абсолютно сигурно, че дефицитът ще е под 3 %. Основание за това е обстоятелството, че Европейската комисия прогнозира ускоряване на растежа на БВП за България до 2,4% през 2024 г., 2,9% през 2025 г. и 3% през 2026 г. През 2024 г. според ЕК бюджетният дефицит се очаква да достигне 2,6% от БВП и да се повиши до 2,8% през 2025 и 2026 г., движен от разходите за пенсии и заплати в публичния сектор. Тази прогноза обаче не трябва да ни успокоява, тъй като са налице и други освен посочените предизвикателства,........