По Великден сме на избори
Равноотдалечен премиер е като „дървено желязо“ - оксиморон
Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Преди дни навърши 80 години. Той бе кандидат-депутат на „Синя България“, но по негово изрично желание, бе последен в една от листите. На база богатия му опит и наблюдения върху случващото се в политическия живот на страната, потърсихме отговори на актуални въпроси като: „Ще има ли правителство или отиваме отново на избори и кои са козовете и грешките на политическите лидери?”
- Г-н Канов, имаше ли изненади на тези избори?
- Не особено, защото социолозите предвиждаха горе-долу изхода. Дали налучкаха точно процентите на двете ДПС, не мога да твърдя със сигурност, но може да се каже, че все пак е донякъде изненадващ процентът на „Новото начало“ на Делян Пеевски, както и общо сборът на двете партии, отделени от бившето ДПС. Този сбор ги прави втора по значение партия в България.
- Мобилизираха ли се избирателите на ДПС да подкрепят лидера, на който симпатизират?
- Аз се колебя да употребя думата „мобилизация“. По-скоро ми се ще да говорим за ресурс. Мобилизацията на този ресурс е любопитна. Защото е уникална, спрямо всички останали партии, участващи в изборите. Как е възможно да се мобилизират толкова много хора, за които мисля, да е доказано, че голяма част от тях са с ниска грамотност, някои от тях не владеят добре български език и нивото им на разбиране на политическия процес е, според мен, крайно ниско. Мобилизират се хора, които имат кауза, морална, политическа, икономическа или друга. А този вид е по-скоро мобилизация на безсловесните - на хората, които биват докарани до урните по причини, напълно различни от политиката, както е практикувана в развитите демокрации.
- Възможно ли е обединение на ДПС? Ахмед Доган вече каза, че би подкрепил правителство, въпреки че се отказа да е депутат?
- Той, според оскъдните му думи, сякаш не е толкова за обединение на двете ДПС-та, а по-скоро за правителство с ГЕРБ и ППДБ, заедно с неговата фракция, при което той заяви, че ще се отстрани от активно участие в парламента. Ще остане само почетен председател, което обозначава неговото намерение да бъде извън процеса на неизбежната демонизация при такава конструкция, където останалите предлагани съюзници са задължени от миналите си прокламации да кажат: „Никога с Доган!“. Но когато той не присъства, а там са неговите лейтенанти, вместо него, сякаш става по-лесно да бъде преглътната тази сглобка.
- Делян Пеевски би ли я преглътнал, ако участват заедно в нея?
- Пеевски не само би я преглътнал, но той би глътнал цялата сглобка, защото неговият апетит за власт е ненаситен. Много интересно е, че този така български процес на демонизация на политиците, някак си не го засяга. В този смисъл Пеевски е наистина „феномен“ и то не само от сега, а още от почти двегодишните безрезултатни протести срещу него от типа „Dance with me...“ Дали това е само медиен феномен или някакъв необясним публичен имунитет, не ни е дадено да знаем.
- А какви са възможните конфигурации според Вас?
- Перспективата да няма правителство е изключително угнетяваща за всички участници, с изключение, може би, на „Възраждане“, чиято посока на действие е изцяло деструктивна, с максимата: „Колкото по-зле - толкова........