Няма нещо в бюджетната политика, направено през последните три годни, което да не трябва да бъде пипнато
Служебното правителство подготвя проект на бюджет за 2025 г., но той ще бъде представен след изборите на 27 октомври. Отсега е ясно, че при спазване на действащите в момента правила, дефицитът в бюджета за следващата година ще нарасне значително. Затова министърът на финансите Людмила Петкова поиска с партиите да бъдат обсъдени мерки за намаляване на бюджетния дефицит. С въпроси какво трябва да бъде направено, удачно ли е вдигането на данъци и възможно ли е да влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.
- Г-н Дацов, министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че при спазване на сегашното законодателство в бюджета за 2025 г. разходите ще нараснат с 18,1 млрд. лв. и ще има огромен бюджетен дефицит. Как се стигна до тази ситуация?
- С добри намерения и обещания от страна на политиците. А от друга страна с пасивната роля на Министерство на финансите, защото няма нито една остра позиция през последните три години и видимо противостоене на финансовия министър, който и да е той за този период, който да отхвърли политиката, която беше наложена от последните редовни правителства плюс служебните правителства. До тази ситуация доведоха поне две тенденции. Първо, когато систематично разправяш, че няма нищо лошо да харчиш повече и единственият ти начин за съживяване и стабилизиране на икономиката и някакъв напредък е през повече харчене, и то потребителско харчене. Когато това не е устойчиво, тоест съчетано е с политическия начин на мислене, неспазване на основни икономически правила. Това, съчетано с изпреварващи темпове на разходи, откъсване от основата на икономиката, доведе до сегашната ситуация. За да не съм голословен, можем да видим какви са нарастванията на работните заплати и пенсиите в разходите на бюджета. В момента имаме бюджет, в който освен работни заплати и пенсии няма нищо друго. Когато икономиката расте с 6-8 процента, а пък увеличаваш разходите с по 20 процента, естествено е при равни други условия едните компоненти от бюджета да нараснат многократно и да изместят абсолютно всички останали, така че да ги смачкат. Тъй като през предходните три години заради ковид, така наречените фискални правила не важаха, правителствата, не само в България, бяха с отвързани ръце да правят дефицити без това да води до някакво наказание и отрицателни доклади. Всъщност всичко, което се случи, беше политическа красота.
- Разумно ли е вдигането на заплати в администрацията да бъде обвързано с увеличението на средната заплата за страната?
- Вкарването на формула за определяне на компоненти на бюджета и то при положение, че дизайнът на формулата е проинфлационен, автоматично води до раздуване на разходите. Не знам как изобщо се стигна до това, защото във всяка една книга за добри практики на бюджета пише, че инфлационното индексиране е възможно най-лошата политика, която може да се представи, и не се прави така. Когато имаш абсолютно автоматизирани формули, те изземват всичко това, което може да се нарича политика. Примери за това са, че фиксираха минималната работна заплата към средната, правилото, формално или неформално, 125% от средната заплата да бъдат заплатите на учителите. Въведоха подобни правила за военните и полицаите - влизат в сила от Нова година, което........