We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Спомените за войните са опасен бизнес Не можем ли да признаем на руснаците победата над Хитлер?

2 0 0
11.06.2019

Миналата седмица ефирът беше изпълнен с просълзени ветерани и опечалени политици, спомнящи си деня D от 1944. Това е подходящо, когато участниците в него са все още сред нас, и когато емоциите на войната са живата памет и трябва да благодарим на тези, които се бориха да направят нашия живот безопасен. Това е най-малкото, което може да обедини британците, дори и да е само минало. Но когато припомнянето свърши, тогава какво?

Припомнянето на миналите войни е най-опасното нещо, което една нация може да направи. Прекаленото припомняне лежи в основата на почти всеки конфликт в историята на Европа. Ние казваме, че научаваме уроците на войната, но рядко го правим. Паметта изкривява и емоционализира историята. По своята същност тя се занимава с обиди, вражда и възмездие. Защо всички си спомняме войната, но никога мира?

Няма и най-малката опасност британците да забравят Първата или Втората световни войни. Ние сме пристрастени към тях, до степен, която озадачава чужденците, но радва лобито на отбраната. Медийният календар е изпълнен с паметни дати. Витрините на книжарниците са затрупани с военни книги. Телевизионните програми денонощно ни зареждат с битки, кръв и вътрешности.

Ние празнувахме 50-та годишнина на деня D, неговата 60-а, 65-а, 70-а и сега 75-ата. Със сигурност ще празнуваме и неговата 80-а и неговата 100-тна годишнина. Ритуалът ще бъде повторен и през следващата година, както беше повторен миналата година с актьори за........

© Труд