Знаковата среща на Организацията на тюркските държави мина, без да се оцени

Общото образователно пространство всъщност е създаване на единни образователни критерии

Незабелязано за българските институции и българското общество остават процесите в тюркския свят. Знаковата среща на върха на Организацията на тюркските държави (ОТД), проведена на 11.11.2022 год. в град Самарканд, Узбекистан премина без да се оцени значението ѝ. В срещата участваха членовете на организацията - Турция, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и Киргистан, а като наблюдатели - Унгария и Туркменистан.

Събитието е особено важно, особено в контекста на войната в Украйна и увеличаване на силата на Турция в регионален и в световен мащаб. Водещата роля в ОТД играе именно Турция. По нейна инициатива, в Анкара през 1992 год. е проведена първата Среща върха на назависимите тюркски държави, като участват Турция, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и Киргистан. Срещите продължават регулярно през годините. През 2009 год. се създава „Тюркски съвет“ като международна организация, който през 2021 год. се преименува на „Организация на тюркските държави“.

След разпада на Съветския съюз, нововъзникналите тюркски държави трудно определят насоките на външната си политика в противостоянието между Западния свят, Китай и Русия. Същевременно, все повече въздигащата се в икономическо, военно, научно и пр. отношение Турция, провежда двувекторна политика - най- общо казано - неоосманизъм и пантюркизъм, като в различните ситуации умело акцентира върху единия или другия проект. Действията на Турция в Украйна, Нагорни Карабах и Сирия, създават усещането, че Турция вече получила подкрепа на Запада за пантюркския проект.

Едновременно с това, противостоянието между Западния свят, Русия и Китай нараства, като войната в Украйна е само едно от видимите му проявления. В този смисъл, създаването на мощен тюркски съюз на обширни територии между Русия и Китай създава пряка заплаха върху двете страни, вкл. за териториалната им цялост.

Самата ОТД вече придобива собствена тежест. Свидетелство за това откриваме дори в обсъжданите въпроси на срещата от 11.11.2022 г.

Доста насочваща е тема на срещата: „Нова ера на тюркската цивилизация: по пътя към общо развитие и разцвет“. Два са ключовите момента- първият - тюркският свят вече се разглежда като отделна цивилизация, а вторият- заявеното общо развитие, т. е. поставя се въпроса за образуване на тюркски военен, политически и икономически съюз.

На срещата са обсъждани комплекс от въпроси-за партньорство и сътрудничество, за транзитно-транспортните комуникации, за цифровизацията и високите технологии, за създаване на общ инвестиционен фонд и пр.

Някои от изказванията правят силно впечатление и сочат твърде важни направления.

Първо на президента на Азербайджан- Илхам Алиев, който заявява: „... ние (т. е. страните участнички в срещата- бел. моя) сме длъжни да активизираме нашето сътрудничество в сферата на безопасността, отбраната, отбранителната промишленост“.

Азербайджан разполага с една от малкото армии в света, изградила в голяма степен съвременна система за управление на боя в реално време. Войната в Нагорни Карабах ясно го показа. Предвид и близкия съюз на Азербайджан с Турция, думите на Илхам Алиев трябва да се разглеждат именно в посока общ тюркски военен съюз.

От своя страна, две изказвания на президента на Казахстан - Касим Жомарт Токаев - едното на срещата на ОТД на 11.11.2022 год., а другото- две седмици по-късно - на Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ) в столицата на Армения- Ереван на 24.11.2022 год. предизвикват не по-малко внимание.

Касим Жомарт Токаев в Узбекистан заяви: „Ние трябва да формираме единно образователно пространство на висшите учебни заведения.“. Това е ключовия момент от срещата. Нека си припомним, че съвременните нации започват да се формират с въвеждането на единни образователни критерии. Общото образователно пространство всъщност е създаване на единни образователни критерии. Доста време се обсъжда и създаване на обща тюркска азбука. От своя страна, нацията е идея овладяла масите. Откриваме, че дори в темата на срещата идеята за общност, т. е. идеята за обща тюркска нация вече се насочва към масовото съзнание. С други думи - общото образование и общата идея, за едно- две поколения, могат да доведат до създаването на обща тюркска нация.

В Ереван, Токаев доста недвусмислено се изказа в противовес на Русия, заемайки позиция в посока постигане на мир или примирие в Украйна (т. е. без победа на Русия във войната- бел. моя). Изводът е ясен- в ОДКБ, макар все още да е изгодна за участниците в нея, се появяват пукнатини. Едновременно с това се прокарва и очертава идеята за оформянето на ново тюркско ментално пространство и военен съюз.

Идеята по отношение на Русия и Китай е ясна - Русия, както в продължение на векове да бъде в клещите на новите Жечпосполита и могъщ съюз на великата степ (в исторически план - татари илр монголи), а Китай - от север - могъщ съюз на великата степ, и множество близки или по- далечни врагове.

На държавно ниво, в България, нито на тези процеси, нито на тази срещи, се обръща внимание, а те са непосредствено свързани с нашето оцеляване като нация и държава. Да, България е член на ЕС и НАТО, но това не е пречка за по-адекватно отношение към ОТД. Да не забравяме, че Турция е член на НАТО, а Унгария- и на ЕС, и на НАТО. Явно и от Реджеп Ердоган, и от Виктор Орбан, имаме какво да научим, а нашият „елит“- от турския и унгарския.

Водещата сила в ОТД е нашия съсед - Турция. И дали Организацията ще бъде в наш интерес или в наша вреда, зависи в голяма степен от самите нас. И независимо коя теория за произхода на българите е вярна, ОТД ще има силно въздействие върху нас.

Време е да се отърсим от идеята, че от нас не зависи нищо. Време е за активна дипломация изцяло в защита на българските интереси. Време е, българските политици да следят и анализират икономическите и политическите процеси от близо и далеч, независимо дали им харесват или не. И нека политиците ни да бъдат по- адекватни и прагматични по въпросите, свързани с Турция и тюркския свят, независимо дали този проект бъде реализиран.

QOSHE - България и тюркският свят - Труд Author
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

България и тюркският свят

13 0 6
29.11.2022

Знаковата среща на Организацията на тюркските държави мина, без да се оцени

Общото образователно пространство всъщност е създаване на единни образователни критерии

Незабелязано за българските институции и българското общество остават процесите в тюркския свят. Знаковата среща на върха на Организацията на тюркските държави (ОТД), проведена на 11.11.2022 год. в град Самарканд, Узбекистан премина без да се оцени значението ѝ. В срещата участваха членовете на организацията - Турция, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и Киргистан, а като наблюдатели - Унгария и Туркменистан.

Събитието е особено важно, особено в контекста на войната в Украйна и увеличаване на силата на Турция в регионален и в световен мащаб. Водещата роля в ОТД играе именно Турция. По нейна инициатива, в Анкара през 1992 год. е проведена първата Среща върха на назависимите тюркски държави, като участват Турция, Узбекистан, Казахстан, Азербайджан и Киргистан. Срещите продължават регулярно през годините. През 2009 год. се създава „Тюркски съвет“ като международна организация, който през 2021 год. се преименува на „Организация на тюркските държави“.

След разпада на Съветския съюз, нововъзникналите тюркски държави трудно определят насоките на външната си политика в противостоянието между Западния свят, Китай и Русия. Същевременно, все повече въздигащата се в икономическо, военно, научно и пр. отношение Турция, провежда двувекторна политика - най- общо казано - неоосманизъм и пантюркизъм, като в различните ситуации умело акцентира върху........

© Труд


Get it on Google Play