Професията на анестезиолога е рискова и затова не е за всеки

През последните две години българинът загърби здравето си. След стреса от COVID-епидемията дойде войната в Украйна, а заедно с нея невиждана от съвременниците ни инфлация. Последното, за което в момента мислят повечето хора, е здравето. Д-р Красимир Събев е виждал как то се губи за минути и секунди и е готов да убеждава всеки да бъде отговорен към себе си. Защото, когато стигне до интензивното отделение, човек разбира, че нито общественото положение, нито парите имат значение, твърди анестезиологът-депутат.

- Д-р Събев, анестезиологията е тежка професия и като че младите не се насочват към нея. Как решавате въпроса с кадрите?
- Не съм съгласен, че младите хора не предпочитат тази професия. В отделението имам двама специализанти, което не е никак малко за нашата структура в болницата. Мисля, че са доста добро попадение, защото се оказаха доста отговорни колеги, на които може да гласуваме доверие и да разчитаме на тях като бъдещи специалисти, които ще ни заместят и ще продължат традицията за гледане на болни в интензивно отделение и даване на анестезия.

- В Смолянската болница явно няма текучество на кадри.
- Текучество има в цялата страна. Знаете, че хората могат да работят във всички европейски държави, така че има има някакво текучество, но не е така силно изразено. Отделението е комплектовано като ниво на компетентност. Шестима специалисти с призната специалност и двама специализанти - това отговаря на трето, най-високото ниво на компетентност в анестезиологията и интензивното лечение.

- Хората се страхуват от обща упойка. Имат ли и право и доколко това е рисково за пациента?
- Този страх донякъде е оправдан. Да вкараш пациента в анестезия, това е на ръба на живота и смъртта, като не искам да плаша хората. Потискаме собственото дишане, интубацията е рисков момент, обдишването може да продължи часове наред. Но при съвременната техника и подготовката, която имат лекарите, този риск е сведен до минимум. Проблемът е, че нашите болни са с придружаващи заболявания - на сърдечно-съдовата система, на дихателната система, с бъбречна недостатъчност и това усложнява и влияе на всичките тези системи. Професията на анестезиолога затова е рискова и затова не е за всеки. Аз работя от 27 г. в това отделение и са минали доста анестезиолози. Всеки решава, като поработи малко, дали този риск и тази отговорност са за него. И всеки трябва да прецени дали може да работи тази професия. Спешността и сблъсъка с хора в критично положение е тежката отговорност и това понякога предизвиква нежеланието и страха човек да се занимава с тази специалност.

- Вие как решихте да станете анестезиолог?
- Това е дълга история. Завърших през 94-та година, тогава нямаше още лични лекари, специализирани кабинети и беше малко по-различна системата на здравеопазването. Работих 3 г. като детски лекар на кабинет, но разбрах, че това не е за мен, че няма динамика, че има някаква рутина и исках да бъда хирург в началото. Но сега ако трябва да избирам, пак бих избрал анестезиологията. Това е професия, която пасва на моя темперамент, на моя начин на мислене и отношение към пациента. Обучението като студент не може да даде цялата яснота и картинката на тази професия, затова колегите се страхуват. Но после, когато влезем в нея, се оказва, че това е една много хубава специалност, защото единствено от нашата подготовка като лекари, от знанията и опита, който имаме, зависи животът и здравето на хората.

- На изборите вие събрахте най-много преференции от всички кандидати, явно хората в Смолян и региона ви обичат. Това свързано ли е професията ви на лекар?
- Хората ме припознаха като лекар и в политиката, защото, когато си се изправил пред живота и смъртта и си бил отговорен, и си пазил пациента и има оцелели хора, спасени животи, хората припознаха това, че ще защитавам и обществените интереси, както пациентите си. Така че там е тънката граница между лекаря, политика и броя преференции, които събирам на изборите.

- А каква е мисията на един лекар в парламента?
- Трябва да пази законите, да създава правила и закони в държавата, които да са в полза на хората. Може би това е нещо, което важи за всяка професия - когато си искрен, когато правиш всичко за хората без да мислиш за изгода. Политиката е колективно отношение, както и лекарствата професия. Тука всеки трябва да отстоява мнението си, което трябва да бъде в полза на хората, на тези, които са ни подкрепили и изпратили тука. Така че там е тънкостта - трябва да пазим интересите на района си, на държавата и на Европа, разбира се, защото ние сме пълноправни членове на Европейския съюз.

- Вашето отделение беше най-тежкото в болницата по време на COVID-епидемията, с какво се сблъскахте тогава, какво ви научи този непознат вирус?
- Минаха доста болни, но не мисля, че този вирус е чак толкова непознат. Научи ни да бъдем състрадателни, отговорни към пациентите. Има оцелели хора, минали през апаратите. Няма по-мотивиращо нещо за един лекар, когато болен, минал през интубация, през апаратно дишане, вече е на крак и да видиш неговата и на близките му благодарност. Ето заради това резултатите от преференциите ми са толкова високи, заради тази отговорност, която съм показал през годините. Имам много приятели, които са минали през отделението по анестезиология и интензивно лечение.

- Кое е най-страшното за един лекар?
- Да видиш, че човекът загива и всичко, което можеш да направиш като реанимационни мероприятия, като лечение, си го направил, но няма полза. Много е тънка границата на преживяването да загубиш пациент. И много е страшно да излезеш на вратата на отделението и да кажеш на близките му, че човекът е починал. Това е травма за всеки един лекар, която остава трайни следи. Това са трудностите на нашата професия - да направиш всичко докрай и да загубиш пациент. Хубавата част е, когато оцелее пациентът, да излезеш и да кажеш - вашият човек е жив.

- Стигат ли парите, които държавата отпуска за здравеопазване?
- Аз мисля, че последните три парламента, когато съм бил народен представител, бюджетът за здравеопазване се покачи доста драстично - около 6 млрд. лв. Но парите никога не стигат. Важно е разпределението. Паричният поток, който е насочен в здравеопазването, ако се прецизира, ако се организира да се разпределя както трябва, мисля че това е добра сума. Но има много неща, които трябва да свършим като политици и аз апелирам независимо от партии и политики да има по тази тема консенсус, защото здравето на хората е отговорност на всеки, който е в парламента и особено на всички, които сме в здравната комисия. Трябва да създадем закони, които да са в полза на хората.

- Еврофондовете нужни ли са в здравеопазването и правилно ли се разпределят?
- Еврофондове са също един ресурс, от който ние трябва да се възползваме на максимум. Ние трябва да работим в тази посока и законите, които спешно трябва да се гледат, трябва да минат през Народното събрание, независимо от продължителността на този парламент. Защото това са свежи средства, които могат да влязат в здравеопазването и да го подпомогнат. Така че всеки лев е ценен.

- Какво ви изненада и удиви, когато за първи път влязохте в парламента?
- Това е като всяка нова работа. Влязох в парламента за първи път с респект и малко страх, защото това е нещо ново. Аз съм сигурен, че всички от парламента, ако трябва да влязат в някоя операционна зала, където аз работя толкова години, за всеки ще бъде стрес. Нормално при първото ми посещение в парламента през 2017 г. да бъда със страха си и с респекта си към тази институция.

- През последните 1-2 години започна галопираща инфлация, тежки проблеми налегнаха хората. Те не зарязаха ли здравето си покрай всичко това?
- Здравето е отговорност на всеки един от нас, трябва да сме отговорни. Защото, когато се загуби, тогава осъзнаваме какво значи да си здрав. Всичките други стремежи - за обществено положение, за материални блага, се обезмислят, когато нямаме здраве. Аз се сблъсквам всеки ден с чужди здравословни проблеми и виждам как една съдба може да се обърне от днеска за утре и как всичко друго, което имаме, няма смисъл. Така че не случайно пожеланието ни за празници и за Нова година е - здрав бъди. Виждал съм как здраве се губи за един ден, за една минута, за една секунда. Така че всеки трябва да е отговорен за собственото здраве.

- Защо българинът е толкова немарлив към собственото си здраве?
- Те, категориите, са две. Едните хора са много стриктни, даже си създават болести само с притеснението си за здравето. Другата са тези, които неглижират собственото здраве и чак, когато го загубят, казват - какво стана, защо на мене се случи. Но това си е манталитет, семейно възпитание, начин на живот. Много са факторите. Но не бих казал, че българите са така безотговорни към здравето си. Аз по телефона консултирам хора всеки ден и мога да кажа, че се притесняват.

- Родопчаните по-здрави ли са от останалите българи?
- В Родопите има много столетници - имах баба, която почина на 114 г., дядо, който е на 96 г., друга на 93 г. Животът тук малко по-спокоен. Както и хората. Всеки, който е дошъл да живее тук, казва - вие сте по-различни, при вас моралът в отношенията е по-запазен, има нещо, което привлича много хора. Но поминъкът в Родопите е по труден, по-трудно се живее, доходите са по-малки, но пък и животът е по-евтин.

- А психичното здраве свързано ли е с физическото?
- Тука ще бъда категоричен - психичното здраве е в основата на физическото. Няма как човек, разколебан психически, да бъде здрав и физически. Това се отразява - я повишено кръвното, я захарна болест, я сърдечно-съдови проблеми. Може би това е ключът към здравето на родопчани. Те са работливи хора, трудът е нещото, което ни възпитава в психично здраве. Няма един работещ тежка работа човек, който да е разколебан психически.

- Във вашия избирателен район е много актуално опазването на горите. Преди много години те също бяха изсичани, но се залесяваше усърдно, сега защо не се прави?
- Преди 5-6 години мина една вълна от интензивни валежи и много горски райони пострадаха и тогава се наложи принудително този дървен материал да се извози от гората, но това, което забелязвам е, че природата си знае своето, гората се възстановява. Много често хората с действията си или бездействието си вредят на природата, а това не бива да се случва. Относно засаждането на дървета, има инициативи на Горското стопанство, при които всяка година се раздава разсадъчен материал и всеки, който иска да засади дърво, може да го направи. Нашето дружество „Родопска пчела“ почти всяка година го прави. Засаждаме медоносни растения, дървета, така че има възстановяване. Не е оставен само на естествен самоход този проблем.

- Вие повече политик или повече лекар сте?
- Повече съм лекар, категорично. Там съм по-сигурен, там ми е силата. В парламента съм да защитавам района си, да бъда колективен играч, защото в политиката това е много важно.

Нашият гост
Д-р Красимир Събев е завършил медицина във ВМИ “И. Павлов” - Пловдив през 1994 г. През 2001 г. придобива специалност “Анестизиология и интензивно лечение”. Работил е като интензивен терапевт-анестезиолог в МБАЛ-Рудозем, МБАЛ-Мадан, МБАЛ-Девин. От 1999 г. до момента работи като интензивен терапевт-анестезиолог в МБАЛ “Д-р Братан Шукеров” в Смолян. От 14 юни 2017 година е началник на отделението след проведен конкурс. В момента е депутат от партия ГЕРБ за трети път. Бил е народен представител в 44-то и 47-то Народно събрание.

QOSHE - Д-р Красимир Събев, шеф на отделение в Смолянската болница и депутат от ГЕРБ, пред Труд News: Парите за здравеопазване стигат, ако се разпределят правилно - Труд Author
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Д-р Красимир Събев, шеф на отделение в Смолянската болница и депутат от ГЕРБ, пред Труд News: Парите за здравеопазване стигат, ако се разпределят правилно

15 0 5
29.11.2022

Професията на анестезиолога е рискова и затова не е за всеки

През последните две години българинът загърби здравето си. След стреса от COVID-епидемията дойде войната в Украйна, а заедно с нея невиждана от съвременниците ни инфлация. Последното, за което в момента мислят повечето хора, е здравето. Д-р Красимир Събев е виждал как то се губи за минути и секунди и е готов да убеждава всеки да бъде отговорен към себе си. Защото, когато стигне до интензивното отделение, човек разбира, че нито общественото положение, нито парите имат значение, твърди анестезиологът-депутат.

- Д-р Събев, анестезиологията е тежка професия и като че младите не се насочват към нея. Как решавате въпроса с кадрите?
- Не съм съгласен, че младите хора не предпочитат тази професия. В отделението имам двама специализанти, което не е никак малко за нашата структура в болницата. Мисля, че са доста добро попадение, защото се оказаха доста отговорни колеги, на които може да гласуваме доверие и да разчитаме на тях като бъдещи специалисти, които ще ни заместят и ще продължат традицията за гледане на болни в интензивно отделение и даване на анестезия.

- В Смолянската болница явно няма текучество на кадри.
- Текучество има в цялата страна. Знаете, че хората могат да работят във всички европейски държави, така че има има някакво текучество, но не е така силно изразено. Отделението е комплектовано като ниво на компетентност. Шестима специалисти с призната специалност и двама специализанти - това отговаря на трето, най-високото ниво на компетентност в анестезиологията и интензивното лечение.

- Хората се страхуват от обща упойка. Имат ли и право и доколко това е рисково за пациента?
- Този страх донякъде е оправдан. Да вкараш пациента в анестезия, това е на ръба на живота и смъртта, като не искам да плаша хората. Потискаме собственото дишане, интубацията е рисков момент, обдишването може да продължи часове наред. Но при съвременната техника и подготовката, която имат лекарите, този риск е сведен до минимум. Проблемът е, че нашите болни са с придружаващи заболявания - на сърдечно-съдовата система, на дихателната система, с бъбречна недостатъчност и това усложнява и влияе на всичките тези системи. Професията на анестезиолога затова е рискова и затова не е за всеки. Аз работя от 27 г. в това отделение и са минали доста анестезиолози. Всеки решава, като поработи малко, дали този риск и тази отговорност са за него. И всеки трябва да прецени дали може да работи тази професия. Спешността и сблъсъка с хора в критично положение е тежката отговорност и това понякога предизвиква нежеланието и страха човек да се занимава с тази специалност.

- Вие как решихте да станете анестезиолог?
- Това е дълга история. Завърших през 94-та година, тогава нямаше още лични лекари, специализирани кабинети и беше малко по-различна системата на........

© Труд


Get it on Google Play