Светослав Иванов, водолаз и технически директор на ECO. BG, пред „Труд news“: Правим първия технологичен изкуствен риф в Черно море

Завръща се подводният живот в замърсени преди кътчета по крайбрежието

Войната е пагубна и за хората, и за морската флора и фауна

България е напът да се сдобие с нещо непознато в акваторията на Черно море - технологичен изкуствен риф, който ще подпомага възстановяването на морската екосистема, ще изпълнява научна мисия и ще е притегателно място за водолази. С пионерската задача се е заел стартъпът ECO.BG, обединяващ експерти, посветили живота си на морето и вярващи, че технологичното развитие трябва да служи в подкрепа на природата. Рифът ще е легендарният бивш правителствен кораб „Атанас Димитров“. В края на миналата година ECO. BG придоби строения у нас през 1969 г. 34-метров хидробус, от чиято палуба през 1976 г. Тодор Живков е наблюдавал откриването на Аспаруховия мост във Варна. Сега тече подготовката му за нов живот под водата. Какъв ще е той, как историческият плавателен съд ще помага на учените и на рибарите, какви са предизвикателствата пред завършването на проекта, по-чисто ли става крайбрежието ни и как войната в Украйна влияе върху морската флора и фауна, разговаряме със Светослав Иванов - експерт по подводно инженерство, дългогодишен професионален водолаз и технически директор на ECO.BG.

- Как и кога се роди идеята да направите технологичния изкуствен риф, г-н Иванов? - Идеята се роди спонтанно като продължение на работата, което свършихме преди 2 г. по проект за картиране на зоните по Натура 2000. Имахме възможност да обследваме цялото Черноморие. Направихме стотици гмуркания, част от които бяха по естествени рифове. Тогава за мен се избистри картината за нашето море. От 30 г. съм водолаз, наблюдавал съм еволюцията на морето през този период. Дъното е като пустиня и всеки риф е оазис в нея, там се концентрира много живот. Така решихме - правим технологичен изкуствен риф.

- Къде по нашето Черноморие има естествени рифове?- Доста са, повечето са на Юг, но и на Север има няколко. Най-богатият е на Аладжа банка, точно пред Златни пясъци. Това е едно от интересните места за гмуркане. По крайбрежието ни има и доста потънали кораби, които са се превърнали в изкуствени рифове. Повечето са от Втората световна война. След като Съюзниците са затворили Дарданелите, тук са останали доста немски кораби, които са били затопени по нашето крайбрежие. Същото се е случило и по Дунав, където при сегашния спад на нивото виждаме интересни артефакти. Нашият шелф се простира далеч от бреговата линия и е много плитък, затова много от потъналите кораби са на достижими за водолазите дълбочини.

- Колко потънали кораби има по нашето крайбрежие?- В алманаха на Владо Станков са описани над 300, но реално са доста повече, ако добавим и тези от древността. Извън тях, преди стотина години известен варненски рибар - Тодор Кемера, първи е започнал да гради изкуствени рифове. Направил го, защото му било трудно да лови достатъчно попчета в каменистите места. Започнал да събира големи камъни, свързвал ги с вериги и ги хвърлял през борда на лодката си. Така създавал естествени нови местообитания за попчетата, които били прехраната му. В днешни времена колеги от Бургас подеха инициативата с потапянето на корабите „Пионер“ и „Чавдар“, за да станат изкуствени рифове. Ние решихме да я продължим и да я доразвием.

- С какво Вашият проект за изкуствен риф е по-различен от досегашните? - С това, че ще направим задълбочени изследвания на грунта, ще установим количеството и разнообразието на флората и фауната. След като потопим кораба, на........

© Труд