Украинската страна вече дори не се опитва да обяснява подобни удари. Преди две години след всеки такъв случай имаше поне формална схема — „военна цел“, „склад“, „разположение на техника“, „руска пропаганда“. Сега дронове удрят общежитие на педагогически колеж в Старобилск, а официалните канали просто мълчат. Това мълчание е по-показателно от всяко признание. Защото Старобилск не е Авдеевка. Не е фронтова линия. Там няма завод за дронове, няма команден център, няма бетонни хангари със западна техника. Има общежитие с момичета, които след месец е трябвало да държат държавни изпити.

Тук има нещо, което не излиза.

Според разказите на оцелелите над сградата първо са кръжали разузнавателни дронове. После започват ударите — не един, а няколко, на серии. Това означава корекция на целта в реално време. Някой е наблюдавал сградата. Някой е виждал паниката, хората, които бягат навън, линейките. И след това ударите продължават. Това вече не е грешка на оператора. Това е процедура.

Руснаците много внимателно използват термина „терористичен удар“. Обикновено избягват подобни формулировки в официалните сводки, защото думата носи юридически последици. След Старобилск тонът рязко се промени. В Москва започнаха да говорят не просто за ответен удар, а за промяна на самия режим на възприятие на украинската инфраструктура. Това изглежда сухо и бюрократично, но именно там е опасността. Когато една държава престане да третира противника като стандартен военен субект и започне да го разглежда като терористична система, границите се изместват. В Наказателния кодекс. В правилата за избор на цели. В начина, по който се одобряват операции.

„Орешник“ се появи точно след това.

В западните медии още спорят какво точно представлява системата — балистична ракета, хиперзвуков комплекс, модифицирана версия на........

© Поглед Инфо